Таксиметров шофьор качва секси мацка с къса пола и много дълги и хубави крака. Тя сяда на задната седалка , а шофьорът веднага започва да си наглася огледалото с цел да види нещо, от което да му се разтупка сърцето. Въртял наляво , надясно , нагоре , надолу , но нищо не можел да види. Най-накрая не се стърпял , обърнал се и я попитал:
- Мацка, тия "жици" до къде стигат?
- Е,как до къде , до котлона .
-А, аз може ли да си опека чушката на котлона? -попитал той.
-Не може, в момента варя доматен сос.
-Е, колко жалко.
-Но, за сметка на това газовият котлон също работи.
Бизнесмен пристига пред офиса си, пред който преди час е взривена бомба. Всичко е отцепено, суетят се пожарникари, пълно е с полицаи, от прозорците се стеле дим. Покрай него носят на носилка окървавен охранител, който му казва:
- Шефе, стана голяма трагедия, когато гръмна, в офиса беше жена ви … почина …
- Абе майната и на жена ми, ти ми кажи счетоводителя, къде ми е счетоводителя?
Отишъл един младеж на щанд в голям супермаркет и казал:
- Добър ден, търся си ръкавици.
- Какви желаете, от изкуствена или естествена кожа?
- Ами естествена, ако може.
- Заповядайте при колежката на другия щанд.
Младежа отишъл.
- Добър ден, търся си ръкавици от естествена кожа?
- Какъв цвят, черни или кафяви?
- Ами черни.
- Добре, но черните са при колежката на другия щанд, заповядайте там.
Отишъл и там.
- Добър ден, търся си ръкавици от естествена кожа, черни.
- Каква да бъде кожата, телешка, овча?
- Телешка, по - мека е.
- Добре, но телешката е при колежката на другия щанд, заповядайте там.
Вече леко нервен младежа продължил по щандовете на големия магазин.
- Добър ден, търся си ръкавици от естествена телешка кожа, черни на цвят?
- Ооо, разбира се че имаме, но я ми кажете със какъв шев да бъдат, вътрешен или външен?
- Ами нека да бъдат с вътрешен, става ли?
- Разбира се имаме ги но те са при колежката на другия щанд, заповядайте там.
На следващия щанд:
- Добър ден, търся си ръкавици, от естествена телешка кожа, черни на цвят, с вътрешен шев, ще ми ги дадете ли?
- Ооо, разбира се, че ще Ви ги дам, но я ми кажете какви да бъдат, с пет пръста, или с два?
- Ай стига бе, с пет разбира се!!!
- Извинете господине, не че ги нямаме, имаме ги но са при колежката на другия щанд, заповядайте там.
Нервите на младежа не издържали, но отишъл при поредната продавачка.
- Добър ден, търся си ръкавици, от естествена телешка кожа, черни на цвят, с вътрешен шев, с пет пръста, толкова ли е трудно да си ги купя?
- Не господине, имаме ги точно такива, но я ми кажете със какво ще ги носите тези ръкавици?
- Със едно черно кожено яке, разбрахте ли?
- Няма проблем но бихте ли донесли коженото яке, за да видим как ще Ви стои?
Младежа вече не издържал и си тръгнал. Но тъкмо да излезе и видял един господин да хвърля голям чувал!
- Ето ви фаянса, ето ви теракота, ето ви душ батерията, ето ви тоалетното казанче, ДАЙТЕ МИ ЕДНО РУЛО ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ!
Един цар имал три дъщери. Той много искал да ги омъжи, защото вече ставали на възраст, но никой не искал да ги вземе, защото били много грозни. Един ден на царя му писнало и ги накарал да вземат по един лък и да стрелят - където падне стрелата, там ще се омъжат. Стреляла първата - стрелата паднала в обора - хайде, омъжила се за овчаря. Стреляла втората - в реката, омъжила се за рибаря. Стреляла третата - в едно блато. Отиват да видят кой живее там - няма жива душа, само една жаба се излежава на едно голямо зелено листо. Принцесата я погледнала и - понеже била чела приказки - решила да я целуне, та да се превърне в принц. Целунала я - нищо. "Дали не трябваше да я целуна по двете бузи?" Пробвала - нищо. Жабата: "Аре, маце, сега вземи ми направи и една свирка, че съм много омагьосан!"
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Сподели