По време на операция:
- Докторе, аз сякаш не спя!!
- Ама какво говорите?! (И продължава да си оперира съсредоточено...)
- Ама наистина не спя!!
- Не може да бъде ! (И прави разрез...)
- А-а-а!! Боли!!!!
- Гледай ти!! Наистина не спи!!
- Нали това ви казвам!!
- Абе, я мълчете там в маската... с хлороформ. Между другото, сестра - сложете му още малко!
- Докторе, може ли още да го упояваме?
- Може!
- Упойка! А още??
- Може! Направо го ударете с чука по главата!
Бум!!
- Страшна упойка!!! А още веднъж с чука може ли?
- Стига ви толкова, че още малко ще свикнете!
- Докторе, как е там?
- Ей, болния, не пречете!!
- Е, то аз мога и да си тръгна!
- Няма нужда, останете. То нищо страшно няма - куршумът само ви е одраскъл... Впрочем, кой кретен е стрелял по вас?!
- Защо пък кретен???
- Ами... трябвало е да стреля по-точно - малко по-нагоре и по-вляво.
- Ами... значи... лежа си аз - у една жена - и никого, освен нея, не закачам. И по едно време идва мъжа й...
- Значи мъжа е стрелял?!
- Не, не беше мъжа! Значи... скочих си аз през прозореца и както си летя без никого не закачам, паднах върху любимото куче на кварталното ченге.
- И кварталното ченге стреля по вас?
- Стреля, но не ме улучи! И си бягам аз гол по улицата без никого да закачам и изведнъж... маниак... в с*ксуален смисъл.
- И маниакът ви улучи?!
- Не, той само малко се опита да ме удуши. Добре че минаваха рокери от там, забавляваха се.
- Е какво, рокерите ли стреляха?!
- Стреляха, но улучиха маниака! И продължавам аз да бягам - никого не закачам. Влизам в търговския център. А там - пазач!!
- Стреля ли?!
- Не, отказа се. След мен дойдоха рекетьори!
- Те стреляха ли?!
- Защо им е да стрелят?!! Накараха ме заедно с пазача да легна на пода и ми опрахя пистолет. Добре, че пазачът се осъзна и призна, че аз нямам нищо общо. Освободиха ме! Излязох от магазина, а там някакво момиче извади от чантата си пистолет и айде... стреля по мен!
- Значи момичето ви рани?
- Неее, пистолетът беше газов - с нервно-паралитично действие. И се прибирам, значи, вкъщи - гол, обгазен, целия в синини и тук, зад вратата излезе тъстът с двуцевката!
- Улучи ли?!
- Аха.., улучи! Жената в тила...
- Господине, на ваше място щях да се застрелям!!!
- Според вас... как попаднах тук...
Дървар отива на доктор.
Чука, влиза, а доктора вътре, събрал две-три медицински сестри, го пита:
- Кажи сега, от какво се оплакваш?
- Абе, цепим си я дърва и една цепленка като фръкна, та ме удари през т*шаците.
- Ако обичаш - хили се докторчето - излез, помисли малко и като се върнеш го кажи това, но по заобиколен начин. Все пак има дами тук.
След две минути се чука и влиза дърварят.
- Кажи сега!
- Абе, цепим си я сабалем дърва и една цепленка като фръкна, па като ме заобиколи, заобиколи, па ме удари право през т*шаците.
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония. Часът почва и тя казва: - Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"? Никой не знае, но Сузуки вдига ръка: - Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г. - Много добре, Сузуки. А кой е казал: "Държавата е народът и като такъв, никога не може да умре?" Сузуки става: - Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863 г. Учителката поглежда другите деца и им казва: - Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история. Тих глас от последните чинове: - Да им го начук*м на японците! - Кой каза това? - изкрещява учителката. Сузуки вдига ръка: - Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г. Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда: - Да го дух*ш! Учителката, извън кожата си: - Стига вече! Кой беше това? Сузуки: - Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г. Някой друг извиква: - Сузуки е ла*но! Сузуки веднага отвръща: - Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г. Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора: - Да го еб*! Никога не съм виждал такъв хаос. Сузуки е готов: - Министърът на финансите Симеон Дянков, за положението в България, 2010 г.
Учителката пита децата:
- Деца, кой ще каже една гатанка?
Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора.
- Госпожо, вдигнете това дете.
Учителката вдига Иванчо и става неспокойна.
- Черно, кръгло, с дупка в средата - що е то? - пита Иванчо.
- Деца, веднага излезте от стаята - казва даскалката.
- А сега, Иванчо, кажи какво е.
- Грамофонна плоча, госпожо.
Директора излиза и казва:
- Деца, влезте, не е пу*ка.
Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…
Червената Шапчица, Микеланджело Буонароти
…А в тази зала, уважаеми посетители, е изложена една ранна и не особено добре позната творба на Микеланджело - "Момиченце с кошничка и червена шапка". Забележете объркания, но съсредоточен израз на лицето й - горкото дете сигурно се е загубило? Приближете се и внимателно надзърнете в кошничката й - с невероятна детайлност там са изваяни дори бутилка вино и загъната в кърпа пита, която като че още пари… За силата на въздействието на това произведение говори една легенда, която може би се основава и на някакъв подобен, но не тъй драматичен случай. Накратко - статуята е стояла дълго време близо до ловната беседка на известния флорентински аристократ Отавио Аполони. Един ден, отправяйки се към гората, сеньор Аполони и хората му с учудваща лекота простреляли един вълк, който, както свидетелствували по-късно под клетва всичките четиринадесет придружаващи го благородници, както и той самият, безуспешно се опитвал да захапе ръката на момиченцето статуя. Ето тези три резки, които трябва да са дело на зъбите на хищника, и до днес говорят за случилото се…
Грузинец продава сланина, спира един и го моли да му отреже парченце да пробва. - Мм, много е вкусна, с какво си хранил прасето? - С хляб. Човекът вади документ и му показва, че е забранено да се хранят животни с хляб, съставя му акт. След малко минава друг, пак моли да опита и го пита с какво е хранил прасето. - С лайна! - ядосано отговаря грузинеца, ядосан заради акта. Човекът вади и той документ, че е забранено да се хранят животни с лайна и нов акт. Седи грузинецът оклюмал, минава човек и по същата процедура го пита накрая с какво е хранил животното. - С кво съм го хранил, с кво съм го хранил - давах му пари да си купи квото иска.
Стар майтапчия е на смъртно легло. Вика своите роднини и се покайва:
- Жена, помниш ли, когато ти изгоря палтото от норки за 10000$, аз го запалих!
- А ти братко, помниш ли онази нова кола, която се взриви, нея също аз я взривих.
- Сестричке, на вас ви изгоря вилата, пак аз бях.
- Моля ви, всичките да ми простите. Имам и една последна молба. Когато умра ме обърнете по корем, набутайте ми една свещ в задника и я запалете!
Умира човека. Роднините, няма как, решили да изпълнят последното му желание.
След пет минути входната врата пада с трясък, в стаята връхлитат ченгета и крещят:
- Имаме сигнал, че тук издевателстват над трупове!
Седи наркоман и пуши трева. Приближава се полицай:
-Пак ли, гадино! Колко пъти те предупреждавах?!!?
Вади пистолета и застрелва наркомана.
Попада убитият на оня свят и застава пред Господ:
-Имаш ли да запалим?
-Имам, отговаря Господ.
Седят и пушат. Господ го харесва:
- Слушай, ти си свестен пич, ще те пратя обратно.
Изпраща го. Отново седи на пейката наркоманът и пуши. Приближава се полицаят:
-Ма аз теб не те ли убих????!!!?
-Аз имам връзки на оня свят.
-А можеш ли да кажеш там една добра дума и за мен? Искам да живея десет години назад в миналото - тогава животът бе по добър и милицята бе уважавана...
Съсгласил се наркоманът. Пак извадил ченгето пистолетът и го застрелял. Явил се отново пред Господ убитият:
-Слушай, имам долу на земята приятел. Иска да се върне десет години назад.
-Твоят приятел е и мои приятел. Влез в оная стая, ще видиш връвчица да виси - опънеш ли я, твоят приятел ще се върне 5 години назад. Опъни я 2 пъти. Отишъл наркоманът. Минава час...два. Решил Господ да провери какво става. Влиза в стаята и гледа - наркоманът ожесточено дърпа връвчицата без да спира и при това нарежда:
-Аз, тебе, мършо проклета, при динозаврите те връщам!
Сподели