Младеж се явява на интервю за работа като продавач-консултант в голям хипермаркет. Управителя го пита: - Имате ли опит в продажбите, работили ли сте нещо подобно преди? - Не. - Хм, добре айде ще ти дам шанс да видим дали ще можеш да продадеш нещо. Оставям те сам в магазина, довечера като се върна да видим какъв оборот си направил. Връща се и пита: - Как ти мина деня, имаше ли клиенти, успя ли да продадеш нещо? - Да, но само едно. - Лошо, и на каква сума ти е продажбата? - Ами 135 000 долара! - казал младежа. - Хайде бе, че кво толкова продаде? - попитал управителя. - Ами дойде един господин и му продадох риболовни кукички No 5 "орлов нокът" за шаран. - Добре де, ама едни кукички за 135 000 долара? - зачудил се управителя. - Е не, аз после го попитах дали има добра корда, той каза, че няма, та му продадох и корда. - И пак са много парите бе. - Еми после го попитах има ли добри прътове, продадох му, после му викам - Добре де ама ти без лодка как ще ловиш? Продадох му и лодка, после и двигател за лодката, иначе как, няма да гребе я. Ама тая лодка и тоя двигател няма на ръце да я носи, предложих му и един готин джип да си ходи на излети, ами ако се наложи да останеш му викам, я си вземи палатка, спален чувал, газова бутилка и всичко необходимо за такова нещо. - Браво бе, ти за първи ден изби рибата! - зарадвал се управителя. - Човекът дойде за едни кукички, ти му продаде лодка джип и т.н., ми ти си бил голяма работа бе. - Ами, казало момчето, той клиента дойде за дамски превръзки на жена си, аз му дадох и му казах: - Така и така няма да правиш любов, по добре отиди за риба.
Лекция по психология в университета. Професорът: - Днес ще ви покажа пример за три ключови стадия на вълнение в човешката психика - учудване, раздразнение и гняв. Взима телефона си и набира случаен номер. - Здравейте, търся Христо. - Имате грешка?! - Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката. – Тук говорим за леко учудване. След това отново набира същия номер. - Здравейте, Христо върна ли се вече? - Тук няма такъв, нали ви казах! - А това, колеги, вече е раздразнение. Потривайки ръце, професорът заговорнически намигва на аудиторията си и за трети път набира номера. - Христо още ли го няма? - А бе ти що не си еб*ш майката!!! – гласът отсреща вече крещи. - Ето, студенти, това вече е гняв! – доволен е преподавателят. Тогава в аудиторията един младеж вдига ръка. - Професоре, забравихте последния стадий. - И какъв е той?! - Пълното озверяване. – Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера. - Добър ден. Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?
Имало едно време един цар, той имал един син. Дошло време синът му да се жени и той събрал от цялото царство всички моми, за да си избере синът му невеста. Понеже конкуренцията била голяма от всичките избрали три девойки. Изправили се те пред царя и той им казал: - Давам ви по едно ковчеже пълно със злато и искам след шест месеца да дойдете тук. Със златото правете каквото си искате. Минали се шест месеца и девойките отишли при царя. - Кажете сега какво направихте със златото, което ви дадох. Първата казала: - Царю честити, аз с това злато купих земи, къщи, животни, другите ги вложих и ето сега връщам ти три ковчежета плюс земите и другите къщи и животни. Втората казала: - Царю честити, аз си купих някои неща, ходих по екскурзии, купони, ресторанти и парите почти свършиха, ето връщам ковчежето с остатъка. Третата казала: - Аз царю честити, не мога чужди пари да харча и затова връщам ковчежето така както ми го дадохте. Царят се обърнал към сина си: - Синко виждаш какви са кандидатките, кажи коя искаш за жена. Синът извел царя на страни и казал: - Тате може ли да взема тази с големите цици?
В депо София имаше един машинист М.Й., който винаги ходеше на работа с велосипед и след като му свиха едно колело докато е седяло в депото, следващото вече си го качваше на тендера (работеше на парен локомотив 01.19). Един ден возел БВ Ва-Сф от ГО. Като спрял на ЧБ при него дотичал началник-влака и му съобщил, че пътниците от 4-тия вагон чули силен трясък по покрива някъде към Тш. М.Й. се метнал като тигър отгоре на тендера, но от велосипеда нямало и следа. Не казал нищо на началник-влака (как иначе!), но освен че се ядосал от загубата много се чудил как колелото е прелетяло през три вагона. На другия ден накарал майсторите в депото да заварят специални куки отстрани на въглищния бункер, та да си закача новия "Диамант" (чешки, намираха се много трудно). След известно време при прибиране в депо откача колелото, сваля го долу, го подпира на сцепните щанги и се качва пак да си вземе нещата и документите. В този момент го помолват да мръдне машината 1-2м че отдолу имало някакъв гаечен ключ, да го вземат. Той мръдва и сцепните щанги смилат велосипеда на клечки за зъби.