В зоопарка горилата се разгонила, започнала да троши клетката, да стряска посетителите да реве… страшна работа. Мениджъра започнал да звъни по колегите, но най-евтината оферта за мъжки била 15 000€, а такъв бюджет нямало… Събрал персонала и им споделил. Всички се чудели какво да правят, докато Пешо не станал и казал: - Шефе, що не викнем Бай Киро К*ра, дето пази слоновете, той ще я оправи. - Как така?!? - Е, ей така, ти що си мислиш, че така му викат - той не прощава! - Е колко пари да му дадем? - Ми метни му 100€, грешка няма! Викнали Бай Киро при шефа и той му споделил проблема и му пуснал офертата. Бай Киро помислил малко пък рекъл. - Шефе, няма проблеми, ама имам две условия - първо няма да ме карате да е целувам! - Няма проблем Кире, а второто? - Второто е, ако можете за парите да ме зачакате, че ги нямам на куп…
Адвокатски изцепки: Малко да се посмеем, че то в тази скапана държава за друго не ни остана:)) Твърди се, че тези изречения наистина са произнесени в съдебната зала и са записани дума по дума от съдебните секретари, а впоследствие и публикувани: Адвокат: Вие с*ксуално активен ли сте? Свидетел: Не, обикновено лежа. *** Адвокат: А сега, докторе, вярно ли е, че когато човек умира в съня си, той не знае за това до следващата сутрин? Свидетел: Вие наистина ли сте успял да вземете адвокатския изпит? *** Адвокат: И така, денят на зачеване бил на 8 август сутринта? Свидетел: Да. Адвокат: И какво правехте по това време? Свидетел: Чуках. *** Адвокат: Тя имала три деца… Нали? Обвиняем: Да. Адвокат: Колко от тях са били момчета? Обвиняем: нито едно. Адвокат: А колко са били момичета? Обвиняем: Ваша чест, мисля, че ми трябва друг адвокат… Може ли да имам адвокат идиот? *** Адвокат: Във връзка с какво бе прекъснат първия ви брак? Свидетел: Във връзка със смърт. Адвокат: И във връзка с ЧИЯ ИМЕННО смърт е бил прекъснат? Свидетел: Познайте. *** Адвокат: Може ли да опишете този човек? Свидетел: Среден на ръст и с брада. Адвокат: Мъж или жена беше? Свидетел: Ако в града не е пристигнал цирк, мисля, че беше мъж. *** Адвокат: Докторе, преди да започнете аутопсията, Вие проверихте ли пулса? Свидетел: Не. Адвокат: Проверихте ли кръвното? Свидетел: Не. Адвокат: Убедихте ли се, че не диша? Свидетел: Не. Адвокат: Защо сте така уверен, докторе? Свидетел: Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми. Адвокат: Разбирам… Но все пак – може ли пациентът все още да е бил жив? Свидетел: Да. Възможно е да бил жив и даже да е практикувал в областта на юриспруденцията.
Професор по математика в Харвард, бил доста разсеян защото често решавал наум сложни задачи. Един ден толкова се разсеял, че си забравил портфейла в къщи. Казал си: - "Ще изкарам един ден без пари, не е проблем." Обаче следобеда много огладнял, нали цял ден нищо не бил хапвал. Постоянно си мислел за храна и това му пречело да си решава задачите наум... И както си мислел само за храна, изведнъж неизвестно и за него как се оказал пред МакДоналдс. От вътре гадните хамбургери му миришели толкова апетитно, а той бил толкова гладен, че направо му идело да изяде безброй хамбургера. Влезнал вътре и поръчал: - Искам един плик с един хамбургер, после още един плик с два хамбургера, след това трети плик с три хамбургера и така до безкрай!!! Блондинката на касата се замислила, отишла до склада, взела кутия с инструменти, след това взела от касата монета от 10 цента, отчупила с клещи част от ръбчето на монетата, дала я на математика и с думите: - Да ти е*а майката, колега!!! И започнала да му подава пликове с хамбургери...
Спря пред мургавата жрица тираджия загорял: - Сестро, казвай к'ви парици ще ми вземеш за кавал? Труженичката облиза по пресъхнала уста: - Давай, бате, че е криза пет пари и я въртя! - Брей! - изхвръкнаха очите на разгулния шофьор. Но за миг се окопити. "Тая верно е на зор!" - Ето ти една петарка! Скачай, че ме чака път! Магистралната другарка хвана кожения прът, с устни бързо му нахлузи шапчицата от латекс и задвижи пълни бузи в обигран орален с*кс. - О! - шофьорът се напрегна. - Супер си, о, да, да, да! Ала поглед прикова в огледалото странично и потресен изрева! - Под изрязаните гащи, блещеше се окосмен, мъжки задник с чифт висящи топчици и полов член... Ще си кажеш - Стихче тъпо! Ала и поука има, знай: Евтиното скъпо често ни излиза май!!!
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан... Другия го пита: – Какво става? Не приличаш на щастливо женен! – Мани, остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя... – Сега ще те науча! Аз на моята съм и казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам. Връща се нашия вкъщи и казва на жена си: – Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам. И като се почнало едно изплащане - месец, два, три, пет... На жената и писнало. – Води ме при Генерала, аз да говоря с него! – Мани, недей! Това са мъжки работи... – Не! Отиваме! Отиват там и тя почва: – Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка... Генерала учуден: – Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим. Влизат в кабинета и генерала го почва: – Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк! Излиза нашия и казва: – Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница...
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
Жена, мърмори на мъжа си: - Пешо, от година покрива тече! Намери пари за нови керемиди! Е, комшийте са богати! Иди им искай на заем! Отишъл Пешо, но комшията го нямало и му отворила комшийката. Казал й той каква е молбата и тя рекла: - Че що да не ти услужиме, бе Пешо, пък и ти можеш с нещо да услужиш сега, когато мъжът ми го няма! - Може, може - ти си хубава жена! Само, има една малка подробност - ние както знаеш имаме кошери. Та ще дадеш да го жилне една пчеличка и после... - Ама то ще боли и ще се подуе.. - Без пчеличка няма пари за керемиди! След два часа се прибрал Пешо и носи парите. Нямало как - разказал на жена си, какво се е случило. - Ах мръсницата му с мръсница! Пешо - искам и аз! - Ма, знаеш ли как боли. - Не ме интересува! Хванали една пчеличка и всичко се повторило за Пешо. Накрая жена му сладко промъркала: - Защо бе, Пешо, са ни тия керемиди, да си купим поне едно кошерче...
Сподели