Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
Студент влиза в стола, а там всички столове заети. Сяда на една маса, на която седи един професор. Професорът намръщено казва:
- Свиня и птица не седят на една маса!
Студентът отговаря:
- Ами аз тогава отлитам...
Професорът се ядосал и решил да скъса студента на изпита. На изпита обаче младежът отговорил перфектно на всички въпроси.
- Добре, ще ти задам последен въпрос. Представи си, че вървиш по улицата и намираш две торби - едната с пари, а другата с акъл. Коя от двете ще избереш?
- Тая с парите!
- А аз щях да избера тази с акъла...
- Нормално! Кой, каквото няма, това си избира....
Професорът се ядосал още повече, взел книжката на студента и написал вътре - "Говедо".
Студентът, без да погледне, я взима и напуска стаята. След една минута надниква отново през вратата и казва:
- Господин професор, гледам тука, че сте се подписали, а оценка не сте ми сложили.
В един влак, в един вагон, в едно купе пътували професор, доцент, асистент и студент. Посредата на пътуването в купето влезла една много красива дама, при което всеки един от изброените започнал да я ухажва. На дамата и писнало и казала:
- Не се хабете аз отивам в другото купе който иска може да дойде тарифата е на вкарване 1 лев на изкарване пак 1.
След което дамата се отеглила в другото купе. Пръв отишал професора след половин час се върнал и казал:
- Язък за 5 лева не ми стигна да сварша.
След това отишъл доцента той се върнал след 20 минути и казал:
- По дяволите не ми стигнаха 100 лева да свърша.
След това отишал асистента той се върнал след 15 минути и казал:
- Мамка му не ми стигна половин заплата за да свърша.
След това отишал и студента при което започнали злобни подмятания от страна на професора, доцента и асистента по адрес на студента. Всички се бъзикали как ще се върне след 5 минути, обаче минали тези 5 минути, после 10 след това час, 2, 3, та чак до последната спирка. Професора, доцента и асистента решили да видят какво става, защо се е забавя толкова. Отишли те и видяли студента как го е вкарал, а той им казал:
- Дайте 1 лев, че ми стигнаха само да го вкарам.