Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис.
С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага.
Клекнал смирено и започнал да се моли Господу:
- Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица!
Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу:
- Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица!
Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...
Един щраус си крачел небрежно из саваната. По едно време гледа женска, и веднага се наточва да я чука.Тръгва с лек тръст към нея, но тя от женска суета, тръгва също да бяга.Засилва се тръста, и преминава в галоп, яко тичане из австралийската пустиня.По едно време, щрауската, решила, да спре с любовната игра, спира внезапно, на 100-метра от мъжкия, забива си главата в пясъка и се надупва в очакване.Мъжкият щраус спира учуден, засенчва си очите, и се взира из пустинята.
-А,къде изчезна тая ку*ва бе?
Вървели Чапаев и Оетка в пустинята доста дълго време и на Чапаев му се доеб*ло, обаче няма кво. Мислил, мислил и казал на Петка:
- Абе Петка, чувал съм, че тука има такива щрауси, дето като видат човек и му изкълвават мозъка, а Петка отвръща :
- И кво ?
Чапаев:
- Аз като по-вещ, ако видя, ще викна "щраус" и ще си заровим главите, за да се отървем.
Петка отвърнал :
- Ми добре !
Вървели, вървели и Чапаев се провикнал:
- Петка щрауси !
И Петка си заровил главата в пясака, а Чапаев го напънал отзад, а от под пясака Петка се обадил:
- КЪЛВИ, КЪЛВИ, ТО ДО МОЗЪКА НЯМА ДА СТИГНЕШ
Седи си пустиняк у кръчмата и иде един изтупан, наконтен чужденец и се спира до нашия човек. Гледа го, че е видимо пиян и му вика: - Господине, да играем една игра? - К'во сакаш? - питал нашия хлъцайки. - Ако изпиеш едно шише ракия за 10 минути, получаваш 1000 лева, ако ли не ти ми ги даваш? Нашия го погледал и му казал да зачека малко. Излезнал на вън, забавил се 5 минути и се върнал с думите "Давай ракията". Речено сторено... пустиняка дръпа всичко за 5 минути и чужденеца дава парите. Учуден и удивен пита нашeто момче как успяло да изпие ракията за толкова малко време? - Много просто - казал нашия. - Излeзох, ударих едно шише, видeх, че моем, върнах се и ти взех парите...
Руска подводница. Механикът и щурманът спорят - кой е по-важен за кораба: - Седиш и по цял ден чертаеш с молив по картите - с това може да се справи и най-големия тъпак! - Ами ти? Седиш по цял ден в кабината гледаш машината, тя сама си работи и се мислиш за много умен? Накрая се хванали на бас по бутилка водка: разменят си местата, и който дойде пръв при другия за съвет - губи! Седи щурмана в машинното, по едно време тича матрос и докладва: - Двигателите загряват, какво ще заповядате? Помислил щурмана, ама му досвидяло да даде водката и: - Залейте двигателите с вода! След малко тича матроса и докладва за същия проблем. Щурмана дава отново същите заповеди. По някое време идва матроса, целия вир вода: - Край! Двигателите се нагряха до червено! Всеки момент ще блокират! Няма накъде, взема бутилка с водка щурмана, и отива при механика за помощ. Влиза в кабината, а механика наведен над картата старателно чертае. - Добре, признавам, че загубих! Двигателите прегряват, а аз не знам какво да правя! Механикът вдига очи от картата: - Е как няма да загряват, вече трети ден караме в пустинята…
Черен жребец препускал през пустинята седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к'во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Барманът така и направил. Напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Е-е-е! Какъв тъп барман! Събудил е друг кон!