Върви човек през пустинята. Трета седмица не е срещал стръкче трева. Втори ден без капка вода. Изведнъж съзира оазис.
С тескави ръце започнал да копае. Час, три, пет - никакъв резултат. Няма дори помен от влага.
Клекнал смирено и започнал да се моли Господу:
- Боже, спаси ме! Дай ми поне една чашка водица!
Туп. В ръцете му от небето паднало парче месо. Отшелникът набързо благодарил на Бог и бързо погълнал суровото парче. Вече сит, пак се замолил Богу:
- Боже, ти ме спаси от гладна смърт, моля те, дай ми и чашка водица!
Туп. В ръцете му отново от небето паднало парче месо. Скитникът бързичко го излапал и за трети път замолил Господ да му прати и чашка водица. В този миг до него пак тупнало парче месо. Ядосан, скитникът погледнал нагоре и що да види - един прокажен висял на палмата, а от тялото му се откъсвали няколко мръвки, готови да паднат всеки миг...
Руска подводница. Механикът и щурманът спорят - кой е по-важен за кораба: - Седиш и по цял ден чертаеш с молив по картите - с това може да се справи и най-големия тъпак! - Ами ти? Седиш по цял ден в кабината гледаш машината, тя сама си работи и се мислиш за много умен? Накрая се хванали на бас по бутилка водка: разменят си местата, и който дойде пръв при другия за съвет - губи! Седи щурмана в машинното, по едно време тича матрос и докладва: - Двигателите загряват, какво ще заповядате? Помислил щурмана, ама му досвидяло да даде водката и: - Залейте двигателите с вода! След малко тича матроса и докладва за същия проблем. Щурмана дава отново същите заповеди. По някое време идва матроса, целия вир вода: - Край! Двигателите се нагряха до червено! Всеки момент ще блокират! Няма накъде, взема бутилка с водка щурмана, и отива при механика за помощ. Влиза в кабината, а механика наведен над картата старателно чертае. - Добре, признавам, че загубих! Двигателите прегряват, а аз не знам какво да правя! Механикът вдига очи от картата: - Е как няма да загряват, вече трети ден караме в пустинята…