Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к'во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!
Мъж решава да прави супер успешен бизнес - да продава бира в пустинята. Отива той в пустинята, прави бар до една дюна, нарежда биричките, окача реклама на входа, слага столчета за клиентите и започва да ги чака. По едно време минава цял керван, но нито един от камиларите не му обръща внимание. Минава втори керван, пак никой не се приближава до бара. Тъкмо бизнесменът да започне да се отчайва и в далечината се задава самотен бедуин, яхнал камила. Точно преди и той да отмине, без дори да обърне внимание на бара, бизнесменът се провиква: - Алооо, що никой не ме забелязва, бре?! В тая тъпа пустиня няма капка вода, а аз тука съм седнал да продавам бира и никой не ми обръща внимание. Защо, бре, защо?! - крещи той. Бедуинът се сепва, махва с ръка и се провиква: - Бегай бе, мираж, бегай!!!
Вървят Петка и Чапай през пустинята, ама една жега една адска жега и по едно време Чапай вика на Петка:
-Петка, виж каква адска жега, на хоризонта не се вижда ни облак, ни дърво за сянка. Искаш ли ти като мой много добър приятел да ми направиш една малка, но много важна за мен услуга?
-Казвай да чуя -отвърнал Петка.
-Дайми само лекичко да те опъна и хич не се притеснявай, това няма да го броим за нищо,то от 1 път педал не се става!
Позамислил се Петка и нали Чапай му бил най-добрият и най-верен приятел, какво да прави - съгласил се, обънал го най-юнашки Чапай (ама само как го опънал!) и след като си свършил работата продължил поне малко облекчен.
След няколко километра отново Чапай се примолил за същото на Петка, като отново го уверил, че от веднъж не се става педал и Петка отново му бутнал.
Минало известно време- ден ли, два ли - историята не казва с подробности, но Петка отива при Чапай, ама някак така по притеснен и го пита:
-Чапай, а от 3 пъти пед*раст става ли се, бе?
Сподели