Военно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял.
-Какви са тия животни тука бе, т'ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
-Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за тваааа...- заоправдавал се сержантът.
-Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
-Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
-Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновенна самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
-Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
-Сержанта се притеснил , взел да пристъпва от крак на крак.
-Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
-Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
-Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта еджа удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
-Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
-Ами , не точно така - запремигвал сержанта.
-А как?
-Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом...
Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки. – Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… – помолил шотландеца. – Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! – отвърнало габровчето. – Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! – едва прошепнал шотландецът. – Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода. Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив – ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език. – Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? – попитало габровчето. – Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
Нашенец бил в Индия да се учи да прави магии. Върнал се и приятелите го накарали да покаже какво е научил. Обърнал към първия: - Затвори очи. Ти си в пустинята. Горещо е... Човекът почнал да се поти. - Виждаш оазис, но това е мираж. Онзи почнал да се тресе, в този миг магът казал "ПФУ" и човекът се събудил... - Я на мен! - казал другият и магът започнал. - Ти си на полюса, студено е почти замръзваш... Човекът почнал да трепери... - Виждаш къща, искаш да влезеш да се стоплиш, но краката ти не могат да се движат... Онзи се сковал и в този момент магът казал "ПФУ" и той се събудил. Дошло ред на третият и магът почнал: - На плажа си, море, пясък, коктейли, мацки по монокини. Една ти смига и те вкарва в стаята. Оглеждаш я добре отдолу нагоре. Дълги крака, овален ханш, едри гърди и настръхнали зърна. В този момент човекът отворил очи към мага и изкрещял: - А си казал "ПФУ", а ти е*ах мамата...
Сподели