Лето осемстоти и е*а ли му майката кое, седеше хан Крум и шиеше стар скъсан презерватив. Тагадък, тагадък... тагадък, вестоносец:
- Ръъъъ, стой бе ша ти е*а майката... Круме, византийците се готвят да ни е*ът майката!
- Я им е*и майката.
По едно време, тагадък, тагадък... тагадък, втори вестоносец:
- Ръъ, спри бе да ти е*а майката... Круме, византийците идват да ни е*ът майката!
- Е*и им майката!
И продължил да шие.
По едно време, тагадък, тагадък... тагадък, трети вестоносец:
- Чък, пръъ, спирай щот ша ти е*а майката... Круме, византийците ни е*ават майката!
- Е сега, е време да им е*еме майката!
Боят. Пата, кюта, звън, тряс, прас...
- Е*ах ли ти майката.... ша ти е*а майката... е сега ти е*ах майката...
След боят, Крум наредил да направят чаша от черепа на Никифор. Напълнил чашата с вино, вдигнал чашата-череп и казал:
- Е-е Никифоре, е*ах ли ти майката?
- Я си е*и майката! - проронила чашата.
- Е ти ми е*а майката...