На някакъв човек не му достигали 1000 лева, за да си купи кола. Решил да иска от съседа назаем. Съседът му казал, че ще му даде парите, ако му позволи да спи със жена му. Нашият човек отначало не бил съгласен, но като размислил малко, решил, че за хиляда лева няма какво толкова да му мисли и решил да пусне жена си. След като всичко свършва и жената се връща вкъщи, мъжът и я пита: - Какво стана? Съседът даде ли ти 1000 лева назаем? - Абе, човекът каза, че и 2000 лева ще даде, ама като ги няма…
На село...
В селото се появила страшна красавица, когато минела по мегдана всички въздишали по нея: божествена е, красива е, хубава е... обаче когато попа на селото я види все се красти. Един ден, селянин отишъл при попа, докато красавицата се разхождала по мегдана, и запитал:
-Дядо попе, нали я виждаш, съвършена е, защо когато минава от тук ти се кръстиш, нали и ти си човек, нямаш ли помисли?
-Еееех, чадо-чадо! Аз се моля, на горния, да ми падне на долния, с едното краче от ляво, а с другото от дясно...
Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри:
- Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас?
Първият:
- Ами, добре би било, да кажат - "Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината."
Вторият:
- Аз пък бих искал, да кажат - "Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел..."
Третият:
- Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: "Гледaй, гледай, той мърда!!!"
- Вижте, колко красиво са нарисували плакатите, другарю премиер! - каза министъра на културата. - Какво толкова се оплакват, че нямало изкуство и култура? - И са написани граматически правилно, без правописни грешки! - допълни министъра на образованието. - Значи и образованието е наред. - Добре облечени са, с маратонки, лаптопи... Значи и икономиката... процъфтява! - смутолеви министъра на икономиката. - По-голямата част са дошли с велосипеди... От другия край на София! А се оплакват, че улиците били разбити? - възбудено се обади и министъра на регионалното развитие. - И са млади хора! Значи и с раждаемостта сме окей! - да не остане назад вметна и министъра на социалното. - Ммм да! - замислено каза премиера. - Всичко това показва, че срещу себе си имаме мафия, другари. Всичко им е наред, а те тръгнали да протестират?
Мацката е свободна, а той е женен. Решават да отскочат от София за два дни до морето... малко да живнат, дет се вика. Хотелче, плаж, крайбрежно ресторантче... скромно. Добре, ама мацката е фотогенична, камерата я обича и тя самата обича да се снима. Иска тук да се снимат, от плажа да имат някоя снимка, от капанчето край брега... Обаче на пича хич не му е до снимки. Просто не иска да се снима и това е. И както си се разхождат след плажа към хотела, някъде на главната в Китен сред народа и сергиите мацката не издържа, грабва фотоапарата от ръцете на любимия си и го връчва на някакъв случаен човек от навалицата да ги снима... поне една снимка заедно да имат, ей така за спомен. Мамка му и късмет... човекът зад фотоапарата се оказва съсед на пича...
Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа:
- Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля.
Пианистът я изсвирил.
- И си-минор, ако не ви затруднява.
Изсвирил и нея.
А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора...
- Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов?
- Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.