15 житейски закона

1. Аксиома на Кан:

Ако нищо друго не помага, прочетете инструкцията най-накрая!

2. Закон на Янг:

Всички велики открития са направени погрешка.

3. Закон на Мескимен:

Времето никога не достига, за да се свърши дадена работа както трябва, но винаги се намира време тя да се преработи.

4. Осмо правило на Фингъл:

Колективната работа е благодат. Тя ви позволява да обвините някой друг.

5. Следствие на Лерман:

Винаги не ви достигат или време, или пари.

6. Закон за научните изследвания на Мърфи:

В защита на теорията си винаги можете да извършите достатъчно количество изследвания.

7. Наблюдение на Етор:

Съседната опашка винаги се движи по-бързо.

8. Закон на Сегал:

Който има един часовник, винаги знае колко е часът. Който има няколко часовника, никога не е уверен.

9. Правило на взаимозависимостите на Ричард:

Това, което сте пазили много дълго, можете да изхвърлите. След като го изхвърлите, то ще ви потрябва.

10. Принципът на салама:

Тези, които обичат салам и уважават закона, не си струва да знаят как се прави това или онова.

11. Постулат на Харисън:

Всяко действие има равна на него и обратна по сила критика

12. Закон за професионалната практика на Дрю:

Който плаща най-малко, се оплаква най-много.

13. Закон на Ван Рой:

Нечупливата играчка служи за чупене на други играчки

14. Закон на търсенето:

Търсенето трябва да се започва от най-неподходящото място.

15. Бананов принцип:

Ако сте си купили незрели банани, то към момента на тяхното узряване те вече са свършили. Ако сте си купили узрели банани, то те ще се развалят, докато успеете да ги изядете.
На един овчар жената взела да бере душа. Какво ли не опитвали - билки, чайове - нищо не помагало. Започнали да се готвят за погребение... А овчарят, объркан, се въртял около леглото на умиращата и се чудел как ще я кара оттук нататък.
По едно време, като за пореден път погледнал към гаснещата си жена, си рекъл: "Абе тя булката така и така си отива, ами я да й ударя няколко тека на прощаване". Речено - сторено. Започнал я той, както си знае и - не щеш ли - умиращата трепнала. После върху пожълтялото й лице избила слаба руменина, започнала да диша, отворила очи, усмихнала се и след още няколко тека скокнала пъргаво и отишла в кухнята да премете и да сготви...
Овчарят, замислен, излязъл пред къщата, седнал на прага, смачкал си калпака и започнал да рони горчиви сълзи. Приятелите му, които се били насъбрали в очакване на най-лошото, го наобиколили и започнали да го утешават: "Не плачи, к``во да правиш, така й било писано... Ти си все още млад, ще ти намерим друга булка..."
"Яз не плачем за това бе!" - сопнал се тогава овчарят. - "Булката я оправихме, ша жувее... Плачем, от ма е яд... Яд ма е как изпущихме миналата година тате!".