Съдия чете обвиненията на подсъдимия в съдебната зала: – Обвинен сте в нанасяне на средна телесна повреда на ръководителят си във фирмата с чук… От залата се чува глас: - Ах, гадното копеле… Съдията продължава: – Обвинен сте в заплашване на барман с чук… От публиката отново се чува същия глас: - Ах, гадината недна… Съдията, видимо ядосан, се обръща към залата: – Господине, ако още веднъж чуя реплика от Вас, ще Ви обвиня за обида на съда! – Извинете господин съдия, но цял живот съм съсед на въпросния обвиняем, и няколко пъти съм му искал чук назаем, а той твърдеше, че няма…
На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: - Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. - Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. - Какво е това: - Мъничко червеничко, с черни точки? - Слон! - Не позна! - и й се изредили всички. - Какво е това: - Мъничко червеничко, с черни точки? - Слон! - Пак не позна! - и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: - Моля те, мааааа, кажи калинка! - Слон, слон, слон!…
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам. Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
- Мила моя, единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, желана, любима, родна, неповторима, несъздадена! Душица, вейчица, лястовичка, гълъбче, лебед мой, патенце! Зорница ненагледна, звездице, слънчице, цветенце, ручей бистър,тревице, росице, прелест моя...орис моя...наслада, идеал мой, красота в деня ми...умнице неповторима, лудетино...образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост.... Надежда моя...Госпожо, кралице, богиньо!... Балсам за душата и блясък в очите ми! Господарке на сърцето ми!...Умолявам те - бъди човек, дай някой лев за бира!
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Три приятелки - едната с гадже, другата-сгодена, третата-омъжена, решили да разнообразят велия си с*ксуален живот. Отишли в с*кс магазин и си купили прилепнали латексови бодита, маски, камшици и белезници. След няколко дни се срещнали и започнали да обсъждат:
-Гаджето ми беше останал до късно на работа в кабинета си- споделила първата.
В офиса нямаше никой, аз тайно се преоблякох в латекса, отворих вратата му, той ахна и правихме няколко часа див с*кс върху бюрото му.
И при мен мина добре - разказала сгодената
-Вечерта той си легна, аз се преоблякох в банята, влязох в спалнята, той се нахвърли върху мен като див звяр, разкъса латекса и ме чука като невидял чак до сутринта.
-А пък моят - започнала омъжената:
-Се прибра от работа и както винаги си отвори една бира от хладилника, пусна футболен мач и се залепи за телевизора. Аз отидох и скришом до спалнята, преоблякох се и с ритник отворих вратата на хола. А той ме погледан без грам изненада и ме попита:
-" Хей, Батман, какво има за вечеря? "
Сподели