Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян... А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
- А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? - го питам за всеки случай.
- А, това е Буги. - махва той с ръка, и отпива от биричката - Живее при мен. Защо?
- А, ммм, какво е Буги?
- Моята костенурка.
- А, защо е космата?
- Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш... Ти сам я пробвай, погали я! - Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
- Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
- Тук-там с моментно лепило. Тук-там с С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.
Двама съседи,единият с колело, а другия с трабантче, ходели редовно за риба. И винаги съседа с трабантчето се връщал с богат улов за разлика от колегата с колелото. Веднъж велосипедиста попитал трабантаджията каква е тайната на успеха.А той му отвърнал:
-Всичко зависи от червеите, а най-хубавите са надълбоко в земята. Аз нали си имам акумулатор, вадя два кабела с шишове, забивам ги в земята и ги връзвам за батерията. После само чакам и червеите сами излизат.
След няколко дена трабантаджията среща велосипедиста целия в гипсове, превръзки...едвам ходи. Пита го какво се е случило, а той:
А бе нали, тока, червеите...да ама аз нямам акумулатор и като забих шишовете, метнах двата кабела на високото напрежение...докато излизаха червеи, хубаво...ама като почнаха да излизат миньорите...
- Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година.
Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам - свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре - топло, уютно - в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка.
- Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин!
- Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю - изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!"
... а очите му добри, добри...
Заможен мъж и съпругата му вечеряли в ресторант, когато към масата им се приближила зашеметяващо красива млада жена, целунала мъжа и прошепнала: "Ще се видим по-късно"… – Какво беше това?! – възмутено попитала съпругата… – Любовницата ми – отговорил мъжът… – Любовницата ти?!… Искам развод! – Решението е твое, скъпа… – казал мъжът и спокойно обяснил, че в такъв случай съпругата ще трябва да се откаже от ягуара, голямата къща, басейна, бижутата, кожените палта, кредитните карти и безкрайните покупки по магазините… На масата се възцарила ледена тишина. Малко по-късно в ресторанта влиза бизнес партньорът на мъжа, прегърнал през рамо друго младо момиче. – Онова не е ли Мат? – попитала съпругата. – Коя е тази с него? – С любовницата си е – небрежно отговорил съпругът. – Хм… Нашата е по-хубава…