Малко преди края на работния ден, в кабинета на доктор Климентов - специалист по ушни болести, се вмъкнал огромен, здрав, но много притеснен мъжага.
- Какво има? - изпълнен с досада запитал доктор Климентов. Хайде бързо, че работното време свърши!
Без да обели и дума, огромният мъжага разкопчал панталоните си, оставил ги да се смъкнат на земята, после свалил и слиповете си и пред доктор Климентов се открила страшна гледка - цялото мъжко достойнство на пациента било подпухнало и зачервено - сякаш върху него бил стъпил слон. Доктор Климентов погледнал още веднъж, сбръчил вежди и строго казал:
- Господине! Кабинетът по кожно-венерологическите заболявания е на следващия етаж! Тук няма какво да търсите!
- Напротив, напротив - припряно взел да обяснява мъжагата. Точно вие ми трябвате! Чакайте само да ви разкажа! Значи, приятно ми е, казвам се Стоил Сакъзов, национал по канадска борба. Значи, аз и моите приятели, имаме традиция - всеки ден, след тренировката във фитнеса, се събираме в сауната. Там, като се съблечем, сядаме около една кръгла масичка и всеки си го слага таковата... нали разбирате... върху масата. После хващаме по една петкилограмова гира и някой вика "Опа!". И като се викне "Опа!" трябва едновременно хем да удариш с гирата съседа си отляво по оная работа, хем да си дръпнеш бързо твоя си... Разбирате ли сега, докторе?
Доктор Климентов се притеснил съвсем не на шега и взел да отстъпва към вратата:
- Вижте какво, господине - леко стреснато и същевременно успокояващо казал той. Хайде сега да си вдигнете гащите и аз да ви заведа до съседния кабинет, при колегата - психиатър, а?
- Не, бе, докторе - почти проплакал пациентът. Не ме разбирате! Аз съм дошъл при вас!
- Но аз съм ушен лекар! - изревал доктор Климентов. Аз оправям уши, а не...
- Точно за това съм дошъл - жално изстенал мъжагата. Моля ти се, виж к`во ми е на ушите, че никога не мога да чуя кога викат "Опа!"...
Една слънчева и приятна зимна утрин Сър Джон се събудил от топлото си легло, погледнал през прозореца, отворил го и видял прясно натрупалия пухкав като памук сняг.Докато вдишвал свежия въздух с пълни гърди забелязал, че нещо се грозно се жълтее насред моравата му.Слязъл той да види какво е това жълто нещо което било в такъв контраст с красиво натрупалия пухкав сняг.Когато стигнал насред моравата останал вцепенен от ужас, като прочел прясно написани с урина надпис:"СЪР ДЖОН ТИ СИ ДОЛЕН ПЕД*РАСТ", от който още се вдигало пара.Сър Джон влетял в къщата почервенял от яд, сграбчил телефона и трескаво започнал да набира номера на полицията.
-Ало, детектив Холмс на вашите услуги!
-Холмс, вие ли сте?Слава богу Сър Джон е на телефона.Имам спешен случай за вас, а и следите са още пресни така,че елате веднага щом можете.
Холмс веднага се заел със случая и когато пристигнал на местопрестъплението направил щателен оглед.За по-голяма достоверност даже опитал на вкус вещественото доказателство.Помислил малко, смръщил вежди, дръпнал от лулата си и заключил:
-Сър Джон случая е от ясен, по-ясен.Урината е на вашия градинар, а почерка е на жена ви.