Полицай влиза в магазин за електроуреди и започва да разпитва продавачката коя стока как се нарича: - Това какво е: - Печка. -А това? - Вентилатор. - А онова там? - Миксер. И т.н. На продавачката и дошло до гуша от въпросите и му и когато посочил един красив полилей с висулки и отново попитал какво е това, тя му отговорила: - Дупе. - А, че много ми харесва това дупе с висулки. Ще си взема едно. Полицаят доволен напуска магазина, и когато на пътя среща свой колега, бърза да покаже какво красиво дупе с висулки си е купил. Колегата също очарован, решава по-късно да мине и той през магазина, за да си вземе. - Искам едно дупе - казва той на продавачката. Обаче смяната на първата продавачка е изтекла и вече на работа е нейната колежка, която идея си няма за какво става въпрос. - Господине, ние дупета не продаваме. Това е магазин за електроуреди. Полицаят обаче настоява: - Моят колега си е купил тук чудесно дупе. Искам и аз. Продавачката се вижда в чудо. Влиза при шефа и му казва за какво става въпрос: Отговорът е: - Щом полицаят иска, значи ще му дадеш. - Притеснена, продавачката вкарва полицая в склада, съблича се и казва: - Ето ти дупе. - Ама, аз не искам такова дупе. Аз искам дупе с висулки. Зарадвана продавачката се облича бързо, отива при шефа и с усмивка му споделя: - Шефе, тебе вика.
Адвокатски изцепки: Малко да се посмеем, че то в тази скапана държава за друго не ни остана:)) Твърди се, че тези изречения наистина са произнесени в съдебната зала и са записани дума по дума от съдебните секретари, а впоследствие и публикувани: Адвокат: Вие с*ксуално активен ли сте? Свидетел: Не, обикновено лежа. *** Адвокат: А сега, докторе, вярно ли е, че когато човек умира в съня си, той не знае за това до следващата сутрин? Свидетел: Вие наистина ли сте успял да вземете адвокатския изпит? *** Адвокат: И така, денят на зачеване бил на 8 август сутринта? Свидетел: Да. Адвокат: И какво правехте по това време? Свидетел: Чуках. *** Адвокат: Тя имала три деца… Нали? Обвиняем: Да. Адвокат: Колко от тях са били момчета? Обвиняем: нито едно. Адвокат: А колко са били момичета? Обвиняем: Ваша чест, мисля, че ми трябва друг адвокат… Може ли да имам адвокат идиот? *** Адвокат: Във връзка с какво бе прекъснат първия ви брак? Свидетел: Във връзка със смърт. Адвокат: И във връзка с ЧИЯ ИМЕННО смърт е бил прекъснат? Свидетел: Познайте. *** Адвокат: Може ли да опишете този човек? Свидетел: Среден на ръст и с брада. Адвокат: Мъж или жена беше? Свидетел: Ако в града не е пристигнал цирк, мисля, че беше мъж. *** Адвокат: Докторе, преди да започнете аутопсията, Вие проверихте ли пулса? Свидетел: Не. Адвокат: Проверихте ли кръвното? Свидетел: Не. Адвокат: Убедихте ли се, че не диша? Свидетел: Не. Адвокат: Защо сте така уверен, докторе? Свидетел: Защото мозъкът му беше в буркан на бюрото ми. Адвокат: Разбирам… Но все пак – може ли пациентът все още да е бил жив? Свидетел: Да. Възможно е да бил жив и даже да е практикувал в областта на юриспруденцията.
На една жена, съпругът й щял да ходи на командировка, в съседния град и тя решила, да се позабавлява, малко. Вдигнала телефона и звъннала на любовника:

- Ало, скъпи, мъжът ми заминава в командировка, ела при мен, ще направя салатка, ще пийнем,пък после, нали знаеш...
Речено - сторено.
Отишъл, човекът, хапнали, пийнали и тъкмо се налегнали и съпругът влязъл:

- Оо, къв си ти бе? Ще еб*ш жена ми, а? Я, ела тука.
Заклещил го, в един ъгъл и му теглил един к*р.
Минал се месец, мъжът пак го пратили в командировка. Жената, пак, звъннала на любовника:

- Ало, скъпичък, мъжът ми замина на командировка, ама този път много далече и няма как да се върне. Ела, ще хапнем, ще пийнем,пък после ще видим.
Отишъл човекът, хапнали, пийнали, тъкмо започнали да правят нещо и мъжът, пак, се прибира:

- Оо, пак ли ти бе, аз не те ли научих тебе, я ела тука. И пак му теглил един к*р.
Минало се още известно време и мъжът пак, го пратили в командировка.

- Ало, миличък, защо не дойдеш при мен, ще хапнем, ще пийнем... Не се притеснявай за мъжът ми, този път го пратиха в Москва и да иска, не може да се прибере.

- Хм, че той мъжът ти като няма да е там, аз за какво да идвам...
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан... Другия го пита: – Какво става? Не приличаш на щастливо женен! – Мани, остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя... – Сега ще те науча! Аз на моята съм и казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам. Връща се нашия вкъщи и казва на жена си: – Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам. И като се почнало едно изплащане - месец, два, три, пет... На жената и писнало. – Води ме при Генерала, аз да говоря с него! – Мани, недей! Това са мъжки работи... – Не! Отиваме! Отиват там и тя почва: – Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка... Генерала учуден: – Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим. Влизат в кабинета и генерала го почва: – Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк! Излиза нашия и казва: – Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница...
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!