Съдебна зала. Гледа се наказателно дело от общ характер. Заблеян съдия е седнал зад катедрата и слуша пледоариите на защитата и обвинението. Станал адвокатът на защитата. - Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин, той да е извършил това брутално престъпление. Съдията помислил и казал: - Ами да, … прав си. Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението: - Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления… Съдията казал: - Хм… и ти си прав. Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото: - Г-н. съдия не може и двамата да са прави. Съдията погледнал секретаря плеснал се по челото и казал: - Егаси! И ти си прав.
Жената лежи в болница. Наложи се аз да се грижа за всичко. След работа отидох до магазина. Напазарувах за ядене разни неща. Прибрах се. Почистих на котката. Посрещнах децата от училище. Помогнах им за домашните. Приготвих вечеря. Нахранихме се. Минах с прахосмукачката. Измих чиниите. Сложих децата да спят. Нахраних котката. Пуснах пералнята. Подредих, каквото имаше за подреждане. Нито компютър, нито телевизор съм пускал (ако така продължава, в свободните минутки ще почна да гледам сериала и да плача). Легнах си. Почти полунощ е. Гроги съм, направо тялото ме боли. Сутринта трябва рано да ставам да водя децата на тренировка. Представих си ситуацията: Прибира се жената пияна от бар, носи и някоя биричка за допиване вкъщи. Включва телевизора, тропа из кухнята, търсейки нещо за пиянския глад. Пие биричка в кухнята, пуши, смее се. После идва в спалнята, вонейки на пиячка и цигари, и почва да ми се натиска. Бих я убил!