Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие. - Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!! - "Кви чушки, ма?" Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя: - "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи! Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола. - Ето, тия сигурно от нас идат"... Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам... - Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма! После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
- Госпожице, ние с вас чудесно се допълваме един друг. Аз съм умен, весел, добър, интелигентен, верен, надежден, търпелив, съобразителен, вежлив, възпитан...
СТРАНИЦА ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ЖЕНА:
Събота вечер. Мъжът ми се държи странно.
Уговорихме се да се срещнем в кафето до магазина на чашка кафе. Цял ден ходих по магазините с приятелки, мислех че ми е ядосан защото мъничко закъснях. Той дори не го изкоментира. Разговорът не вървеше , той мълчеше през цялото време. Предложих му да се приберем на по-тихо местенце за да поговорим спокойно. Той се съгласи, но продължи да мълчи. Попитах го какво го безпокои, а той отговори че всичко е наред. Попитах дали вината е в мен, затова че е мълчалив. Каза че всичко е ок и не си струва да се безпокоя. По пътя към вкъщи му казах, че го обичам, той се усмихна и продължи да шофира.
Не мога да разбера поведението му и не знам защо не ми отговори. Вкъщи не ме напускаше усещането, че мъжът ми е много объркан. Седеше неподвижно втренчен в телевизора, чувствах го отдалечен. Накрая реших да си лягам да спя. След десет минути, той дойде и изненадващо - отговори на ласките ми, правихме с*кс, но все още го чувствах странно отдръпнат. Реших че това вече е прекалено, и че трябва непременно да го обсъдим, но забелязах че той вече е заспал. Плачейки, заспах и аз. Убедена съм, че си има друга! Моят живот е катастрофа.
СTРАНИЦА ОТ ДНЕВНИКА НА МЪЖА:
Събота вечер. Днес ЦСКА загуби, за сметка на това с жената здраво се изчукахме.
Обява в сайт за запознанства:
„Младо момиче на 25 години, от интелигентно семейство, с две висши образования, търси да се запознае с младеж, обичащ изкуството, разбиращ Кант и Ницше, несъгласен с дарвиновата теория, намерил грешки в теорията на относителността на Айнщайн.
P. S. Моля, пишете ми по-бързо, че ми се чука, та две не виждам! ! ! ”
Има 5 въпроса, на които винаги мъжа отговаря не така, както иска.
1) За какво си мислиш? За бира естествено. Но жената иска да чуе: Просто си мисля какъв съм късметлия да се оженя за такава красива и интелигентна дама.
2) Обичаш ли ме? Зависи от любовта ще си кажете вие. Но жената не иска да чуе друго освен: "Да, миличка!"
3) Дебела ли изглеждам с тази дреха? Колкото и да искате да кажете да си сложи нещо което не е по тялото й, вашата любима иска да чуе: "Не, разбира се!"
4) Мислиш ли че съседката е по-красива от мен? Може и да искате да кажете че е великолепна, особено без дрехи, но жената очаква горния отговор: "Не, разбира се!"
5) Какво ще правиш след като умра? Тук няма отговор, който да я задоволи. Въпреки че вие с кеф ще си купите Ферари и яхта, се гответе за такъв разговор:
- Ще се ожениш ли отново?
- НЕ!
- Нима не ти харесва брака...?
- Харесва ми, все пак съм с теб.
- Значи все пак ще се ожениш отново.
- УФФФФФФФФФФФФФФФФФФ...
- Ако е съседката, в нашето ли легло ще спи?
- Явно, няма да спи на пода я.
- А би ли изместил моите снимки от нощното ти шкафче заради нейните..
- Така излиза.
- А би ли и позволил да използва моите голф-стикове.
- Не, глупости.
- И защо?
- Е как... ти си десничарка, а тя работи с лявата ръка.
- Ъ!?
- По дяволите...