Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие. - Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!! - "Кви чушки, ма?" Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя: - "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи! Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола. - Ето, тия сигурно от нас идат"... Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам... - Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма! После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
Имал Марко Тотев любовна среща. Цяла нощ не спал и си мислел:
"Утре сигурно няма да има вода и няма да мога да се изкъпя. Как ще отида на срещата такъв вмирисан?"
Да ама на сутринта имало вода.
"Сега като се бръсна ще взема да се порежа."
Да ама се обръснал гладко, без никакви драскотини.
"Е, костюмът ми сигурно няма да ми стане."
Обаче костюмът му прилепнал.
Та натъкмен и нагизден нашия тръгнал по улицата и си мисли:
"Ей сега ще вземе да падне някоя керемида да ме утрепе."
Да ама нищо не се случило.
Отишъл той и купил цветя.
Стой нашия красавец на ъгъла и чака мацето. Ето че се задала една красива жена, а нашия си мисли:
"Ако взема да пресека улицата ще ме блъсне кола."
Обаче пресякъл без проблеми.
Мадамата помахала с ръка, а нашия седи като изтукан и мисли:
"Абе както ми е тръгнало от сутринта, ще взема да се изложа."
Хвърлил букета и хукнал да бяга. Минала кола и го сгазила.
Красивата жена се хванала за ръката на изискан мъж и рекла:
- Ах мили, видя ли какво стана... горкия човек, сигурно е имал нещастна любов?
СТРАНИЦА ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ЖЕНА:

Събота вечер. Мъжът ми се държи странно.
Уговорихме се да се срещнем в кафето до магазина на чашка кафе. Цял ден ходих по магазините с приятелки, мислех че ми е ядосан защото мъничко закъснях. Той дори не го изкоментира. Разговорът не вървеше , той мълчеше през цялото време. Предложих му да се приберем на по-тихо местенце за да поговорим спокойно. Той се съгласи, но продължи да мълчи. Попитах го какво го безпокои, а той отговори че всичко е наред. Попитах дали вината е в мен, затова че е мълчалив. Каза че всичко е ок и не си струва да се безпокоя. По пътя към вкъщи му казах, че го обичам, той се усмихна и продължи да шофира.
Не мога да разбера поведението му и не знам защо не ми отговори. Вкъщи не ме напускаше усещането, че мъжът ми е много объркан. Седеше неподвижно втренчен в телевизора, чувствах го отдалечен. Накрая реших да си лягам да спя. След десет минути, той дойде и изненадващо - отговори на ласките ми, правихме с*кс, но все още го чувствах странно отдръпнат. Реших че това вече е прекалено, и че трябва непременно да го обсъдим, но забелязах че той вече е заспал. Плачейки, заспах и аз. Убедена съм, че си има друга! Моят живот е катастрофа.

СTРАНИЦА ОТ ДНЕВНИКА НА МЪЖА:
Събота вечер. Днес ЦСКА загуби, за сметка на това с жената здраво се изчукахме.
Има 5 въпроса, на които винаги мъжа отговаря не така, както иска.
1) За какво си мислиш? За бира естествено. Но жената иска да чуе: Просто си мисля какъв съм късметлия да се оженя за такава красива и интелигентна дама.
2) Обичаш ли ме? Зависи от любовта ще си кажете вие. Но жената не иска да чуе друго освен: "Да, миличка!"
3) Дебела ли изглеждам с тази дреха? Колкото и да искате да кажете да си сложи нещо което не е по тялото й, вашата любима иска да чуе: "Не, разбира се!"
4) Мислиш ли че съседката е по-красива от мен? Може и да искате да кажете че е великолепна, особено без дрехи, но жената очаква горния отговор: "Не, разбира се!"
5) Какво ще правиш след като умра? Тук няма отговор, който да я задоволи. Въпреки че вие с кеф ще си купите Ферари и яхта, се гответе за такъв разговор:
- Ще се ожениш ли отново?
- НЕ!
- Нима не ти харесва брака...?
- Харесва ми, все пак съм с теб.
- Значи все пак ще се ожениш отново.
- УФФФФФФФФФФФФФФФФФФ...
- Ако е съседката, в нашето ли легло ще спи?
- Явно, няма да спи на пода я.
- А би ли изместил моите снимки от нощното ти шкафче заради нейните..
- Така излиза.
- А би ли и позволил да използва моите голф-стикове.
- Не, глупости.
- И защо?
- Е как... ти си десничарка, а тя работи с лявата ръка.
- Ъ!?
- По дяволите...