Четирима приятели всяка година ходели на риболов.
Една година обаче жената на единия не му позволила да отиде с останалите. Другите трима били много разочаровани, но нямало какво да направят и отишли на обичайното място край язовира сами. Като стигнали там, видели как четвъртият вече е разпънал палатка си, хвърлил е въдици, наклал е огън и пече кебапчета.
– Нали жена ти не ти позволи да дойдеш! Как се измъкна?
– Ами снощи, както си седях пред компютъра, жената се промъкна зад мен, закри очите ми с ръце и каза “Познай кой е”. Аз още й бях сърдит, задето не ме пусна, но си викам “Хайде, няма да се правя на интересен”.
Хванах и ръцете и се обърнах, а тя по една дантелена нощница – гледа ме и се усмихва палаво. Заведе ме в спалнята – навсякъде свещи, а на нощното шкафче оная книга “50 нюанса” нещо си.
Жената легна на спалнята, извади някакви белезници, закопча се за леглото и ми каза:
– Прави каквото пожелаеш.
И ето ме тук сега.
ЦРУ изпратило шпионин в Русия. Подготовката му е била перфектна, стоварили го със Б-1 Стелт и зачакали резултати. Където, обаче, да се появи - в кръчмата, на лов, на опашка за домати - навсякъде му подвиквали: - "Ей, шпиончето, пийни едно - студено е!" - "Ей, шпионин такъв, стой си на реда" и изобщо провалил се навсякъде. Взел едно шише водка, седнал в къщи и от мъка се отрязал. Нямало какво повече да губи и поискал среща с началника на полицията, с когото често ходел на лов. Влязъл в кабинета му и задал въпроса ребром: - "Кажи ми, къде се провалям? Пия като казак, знам Пушкин наизуст, рисувам като Врубел, псувам като каторжник, кълна се като търговец - как всички познават, че съм американски шпионин? Прегърнал го началникът /в сърцето си бил добър човек/ и ласкаво му казал тихичко: - "Знаеш ли, приятелю, просто у нас в Сибир няма негри!"