В африканската савана, лъвът и лъвицата лежат на слънце. Изведнъж прибягва един заек, прасва един тупаник в ченето на лъва и духва. Лъвът – нула внимание, а лъвицата – в шок.
– Ти цар на животните ли си или какво? Настигни го и го скъсай на две!
– Бе стига бе, голяма работа, малък е още, глупавичък, има комплекси да избива, майната му!
Всичко това се повторило няколко пъти и всеки път – подобен разговор между двамата. При поредния набег от страна на зайчето, лъвицата скокнала и го погнала. Наляво, надясно, през шубраците – голяма гонка. Накрая, заекът се шмугнал в една бетонна тръба, лъвицата - след него, но главата и заседнала. Заекът заобиколил тръбата и на спокойствие "оправил" лъвицата. Измъкнала се тя след два часа мъки и се прибира с подвита опашка, охлузено лице, увиснали уши, тъп поглед.
Лъвът я гледа и ехидно пита:
– Към тръбата ли те замъкна?
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил: - Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден? - Ами това е за утре! И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се: - А бе, Зайо... Какво става? - Лисо... Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина....
В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава. Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора...
Извод: не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
В блок става убийство. Разпитват свидетел:
- Ами станах сутринта, ударих си една чикия, гледам слънцето грее, топъл ден ще бъде, ударих си една чикия, отидох, изпих едно кафе, ударих си още една чикия, измих се, избръснах се, ударих си чикия, обякох се, ударих си една чикия, обувам се, ударих си една чикия, излизам и чувам от съседният апартамент страшен кясък! Бре! Кво става тука?! Ударих си една чикия, отивам до съседната врата, ударих си една чикия, влизам вътре и в този момент - тряс! Някой ме удари по главата и загубих съзнние. Ама чикия ударих ли си - не помня.....