Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете…
- А мислиш ли, че шарана помни?
На семинар на Гинеколози от цял свят в София, във фоайето седят двама гинеколози, българин и американец, и си разказват истории от своята практика. Българинът казва:
-Колега, да знаеш веднъж при мен дойде една страхотна, надарена и много красива мадама, но между краката бе като пъпеш!
Американецът:
-Фак, Май мен, не на мен тия! Ако между краката е била като пъпеш, тя нямаше да може да ходи!
Българинът:
-Ех, вие американците, винаги приемате нещата буквално, аз ви говоря за вкус, колега, за вкус!
Съдят гинеколог за убийството на една циганка. Съдията го пита:
- Добре, моля, обяснете защо убихте циганката?
- Ще ви обясня. Та значи, беше ужасен ден. Бях затрупан от работа. Направил сьм 10 аборта, излекувал сьм над 30 трипера, 40 сифилиса. Махнал сьм 35 спирали, а колко пьк сьм сложил...!
Накрая, смазан от умора, прибирам се вкьщи и жена ми ми вика: " Скьпи, старичка сьм вече, да ми махнеш спиралата? ", и аз какво да правя, жена ми е, махнах й спиралата.
Идва след малко голямата дьщеря: " Татко, аз се ожених и искам да имам деца. Да ми махнеш спиралата? ", и аз какво да правя, дьщеря ми е! След малко идва малката дьщеря и ми вика: " Тате, тате, вече сьм на 16 години! Слагай спирала!". И аз я слагам, какво да правя, дьщеря ми е.
И накрая, смазан от умора, излизам навьн да изпуша една цигара на спокойствие, идва при мене една циганка и ми вика: "Бате, дай 5 лева да видиш кво е пу*ка,бе!"
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.
- А вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
Седи си един в луксозен ресторант и пие шампанско. На съседната маса интелигентно изглеждащ човек казва на келнера: - Моля, чаша Бордо реколта 1956 г. и испанско пиле с хрупкава коричка. Келнерът носи бутилка вино, отваря я, той опитва: - Добре! Носи пилето. Интелектуалецът поставя показалеца си в задника на пилето, помирисва го, облизва го: - Не, това не е испанско пиле! Отглеждано е до западната част на Лион и е хранено с отбрано жито, а аз поисках испанско. Сервитьорът се извинява, отнася пилето обратно. Готвачът е в шок. Носят от магазина ново пиле, по всички данни испанско. Готвят го и го поднасят на интелектуалеца. Той отново поставя пръст в задника на пилето: - Това не е испанско пиле, пилето е отглеждано на юг от Неапол и е хранено с отбрано просо, а аз си поръчах испанско пиле! Сервитьорът е в шок, връща пак пилето. Човекът от съседната маса вижда всичко и отива при интелектуалеца, хвърля му пачка зелено на масата и със сълзи на очите му казва с треперещ глас: - Братко, от детски дом съм! Кажи от къде съм родом!…