Един цар имал три дъщери. Когато най-голямата дъщеря станала за женене той я извикал, подал й една пръчка и й казал: - Дъще, хвърли тази пръчка с все сила и където падне пръчката, там ще се омъжиш! Хвърлила дъщерята пръчката и тя паднала при най-красивия момък. След време и средната дъщеря станала за женене и тя хвърлила една пръчка и така се омъжила за най-богатия момък. Дошло време третата дъщеря да се жени. Хвърлила тя пръчката с все сила, но нещеш ли паднала в едно блато. Отишла дъщерята да види и гледа един жабок държи пръчката в уста. "Е! -казала си най-малката дъщеря - Такъв ми бил късмета!" Но се сетила че в приказките като целунеш жаба и тя се превръща в красив принц. Отишла, целунала жабока... но нищо! Целунала го втори път... но жабока си оставал жабок! Целунала го трети път и тогава жабока казал с дрезгав глас: - Много съм омагьосан, май че ще трябва и да духаш!
Един цар имал три дъщери. Когато най-голямата дъщеря станала за женене той я извикал, подал й една пръчка и й казал:
- Дъще, хвърли тази пръчка с все сила и където падне пръчката, там ще се омъжиш!
Хвърлила дъщерята пръчката и тя паднала при най-красивия момък. След време и средната дъщеря станала за женене и тя хвърлила една пръчка и така се омъжила за най-богатия момък. Дошло време третата дъщеря да се жени. Хвърлила тя пръчката с все сила, но нещеш ли паднала в едно блато. Отишла дъщерята да види и гледа един жабок държи пръчката в уста.
"Е! -казала си най-малката дъщеря - Такъв ми бил късмета!"
Но се сетила че в приказките като целунеш жаба и тя се превръща в красив принц. Отишла, целунала жабока... но нищо! Целунала го втори път... но жабока си оставал жабок! Целунала го трети път и тогава жабока казал с дрезгав глас:
- Много съм омагьосан, май ще трябва и да духаш!
Отивам на риба и цял ден – нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
„Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание.“
„Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате – ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби – цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.“
„Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!“
Гледам я аз – крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам – гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия
След пищната сватбена церемония лорд Джон със съпругата си пътува в открита карета към Лондонския си апартамент.
- Милорд, Вие истински джентълмен ли сте?
- Но, миледи! Вие ме обиждате! Ако не бяхте дама и още повече моя съпруга, то аз...
- В такъв случай, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите?
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия най-добър приятел - полковник Хигинс, преди да замине за Индия, спа с мен и... татуира образа си върху лявата ми гърда...
Лордът преглъща и нищо не казва - дал е дума.
Продължават пътуването. Лордът дава вид, че нищо не се е случило.
- Милорд, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия още една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите ?
Лорд Джон се замислил: "По-лошо от това? Защо не!"
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия добър приятел майор Уолъс, преди да замине за Южна Африка, спа с мен и... татуира образа си върху дясната ми гърда...
Лордът гордо обръща глава на другата страна и след малко започва неудържимо да се смее.
- Милорд!
- Ха, ха, ха...
- Милорд, бихте ли ми обяснили какво толкова смешно има!
- Миледи, представих си, с какво удоволствие ще им смачкам физиономиите...