Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
На един селянин му откраднали кравата. Отива с двамата си сина да види как е станало това:
- Вратата на обора е ниска - някой дребен ще е !
- Щом е дребен, значи е педал ! - казал първият син.
- Щом е педал, значи не е от наше село. Това ще е само Пешо педала, от съседното село. - заключил другият син.
Отишли в съседното село и пребили Пешо, почти до смърт.
Стиглано се до съд. Съдията пита.
- Защо пребихте човека ?
Бащата и синовете обяснили, каква е "логиката" според тях.
Тогава съдията изкарал една кутия и им казал.
- Я сега, като сте толкова интуитивни ми кажете, какво има вътре?
- Щом кутията е квадратна, значи вътре има нещо кръгло. - казал бащата.
- Щом е нещо кръгло, значи е оранжево. - казал единият син.
- Кръгло и оранжево - това ще е само портокал! - казал другият син.
Съдията отворил кутията, извадил един портокал и креснал на подсъдимия:
- Ей педал смотан, веднага да върнеш на хората кравата!
Добри, лоши или умни сте, момичета?

Добрите момичета вярват в рая, лошите в ада, а умните в Дарвин.
Добрите момичета чакат принца на белия кон, лошите - милионера с черен Мерцедес, а умните знаят, че и двата персонажа са измислени.
Добрите момичета спят с пижама, лошите - голи, а умните - в зависимост от ситуацията.
Добрите момичета търсят своите ерогенни зони, лошите ги знаят, а умните вярват, че неерогенни зони не съществуват.
Добрите момичета са верни на мъжа си, лошите - на любовника, а умните - на себе си.
Добрите момичета обичат всички деца, лошите - само пълнолетните, а умните - своите.
Добрите момичета не обличат миниполи, лошите обличат, че и без бельо, а умните не носят минипола на работа.
Добрите момичета се пекат на слънце с бански, лошите - топлес, а умните - на сянка.
Добрите момичета имат работа, лошите - спонсор, а умните - свой бизнес.
Добрите момичета вярват в чистата любов, лошите - в платената, а умните - в качествената.
Добрите момичета се обличат внимателно, лошите - предизвикателно, а умните - бързо.
Добрите момичета стават грижливи съпруги, лошите - вълшебни любовници, а умните - верни приятели.
Рускиня пристига в България и изморена от пътя бърза да намери хотел в който да се настани. На рецепция в хотел и обясняват, че цяла седмица има спортно мероприятие и всички хотели в околността са заети от спортисти и няма нито една свободна стая. С триста зора успяла да уреди походно легло в стая с трима като обяснила, че е много уморена, къпе се и ляга без да пречи. Прибрали се нашите хубавци тримата, леко подпийнали. Зарадвали се като видели красивата и руса гостенка, събудили я и единият казал: - Виж сега, ние сме джентълмени. Виждаме, че си уморена и затова ще ти зададем една загадка. Ако отговориш ще те оставим да си спиш и няма да те закачаме, но ако не успееш те чака здрав с*кс! И така - "Какво е това - мъничък, червеничък плод?!" - Хорошо... Ето ДОМАТ! - казала рускинята. - Не, грешиш. Последвал здрав, изтощителен с*кс. - Сега кажи, "Какво е това - мъничък, червеничък плод?! Рускинята отново: - Ето домаааат! - Не, не, не. Последвал отново здрав, изтощителен с*кс. На сутринта влезнала камериерката и заварила тримата на колене в един глас да крещят: - Девушкааааа, скажи "Ягодка". - Неееет. Домааат!