Учителка се оплаква на директора: - Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата! - Доведи го при мен. - казал директорът. Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал: - Е, как е животът? - Едно и също. - Пушиш ли? - Да. - Искаш ли цигара? - Може… Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо. - Уау! Ето това са цигари! - Пиеш ли? - продължил директорът. - Понякога… - И какво пиеш? - Водка. Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша. - Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо. - Казват, че и с момичета се задяваш? - Ами… Понякога… Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена. - Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте. След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие: - Ето, на това се казва жена! Директорът: - Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
Събрали се три гей двойки. Единият от тях пита своя партньор:
- Какво ще направиш, когато аз умра?
- Ще те кремирам, ще изляза в океана с нашата яхта и ще разпилея праха ти над водата. Така океанът винаги ще ми напомня на теб. . .
Всички изпадат във възторг - каква романтика!
Вторият пита същото своя партньор, другият отвръща:
- И аз ще кремирам тялото ти, после ще смеся праха ти със земя, ще сложа всичко в красива саксия и ще посадя прекрасна орхидея, която с цъфтящите си цветове ще ми напомня за теб!
Отново въздишки в захлас. . .
Третият гей пита своя партньор:
- А ти какво ще направиш, когато умра?
- Ами и аз ще те кремирам, ще взема праха ти вкъщи, ще приготвя адски люто чили, ще изсипя праха ти вътре и ще изям всичко до дупка!
- Ама, как така?!Защо?!
- Така на другата сутрин още веднъж ще ми разпориш задника за последно. . .
Забавен корпоративен език:
"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.
„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот!
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.