20 ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.

2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.

3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.

4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!

5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.

6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.

7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.

8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.

9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.

10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.

11. Качвате се с подскок на ескалатора.

12. Настръхвате от вълнение в метрото.

13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.

14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.

15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.

16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.

17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.

18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.

19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.

20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
Сравнения между затвора и работата:

В затвора прекарваш повечето време в килия с размери 2.5 на 3 метра.
На работа прекарваш повечето време в кабинка с размери 2.5 на 2.5.

В затвора получаваш храна три пъти дневно.
На работа имаш една почивка и трябва да плащаш за храната си.

В затвора те награждават със свободно време за добро поведение.
На работа те награждават с още работа.

В затвора надзирател отключва и заключва всички врати пред теб.
На работа трябва да носиш електронна карта и сам да отключваш и отваряш вратите.

В затвора можеш да гледаш телевизия и да играеш на различни игри.
На работа те уволняват за гледане на телевизия и играчки.

В затвора си имаш лична тоалетна.
На работа трябва да използваш обща тоалетна.

В затвора позволяват на роднините и приятелите да ти идват на свиждане.
На работа нямаш право да разговаряш с роднините и приятелите си.

В затвора всички разходи са за сметка на данъкоплатеца, без да иска работа в замяна.
На работа трябва да плащаш всички разходи и после ти удържат данъци от заплатата за затворниците.

В затвора има надзиратели, които често са садистични.
На работа им викат "мениджъри".
Срещат се три приятелки: едната е омъжена вече десет година, втората е любовница, а третата е сгодена, обсъждали мъжете си и решили да поекспериментират да се нагласят с черно кожено боди, с*кси черен чорапогащник, високи токчета, черна маска на очите и така да посрещнат любимите си.
След седмица се виждат отново и си разказват.
Сгодената:
- Прибира се моя вкъщи, посрещам го по токчета, с маската и бодито - той ми се нахвърли, каза, че съм любовта на живота му и правихме с*кс цялата нощ.
Любовницата:
- Отивам при него, слагам маската, влизам в офиса му, свалям си шлифера, а отдолу както си трябва - токчетата, чорапогащника - той нищичко не каза, само правихме с*кс пет часа без прекъсване.
Омъжената разказва смутено:
- Моя се прибира от работа уморен, отварям вратата с черното боди, с*кси чорапогащника, токчетата и маската - той ме погледна и попита:
"Батмане, какво има за вечеря?"
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...