Идва тежка зима, криза е, баба Меца купила дръвца за зимата, ама била паднала от крушата и си била сецнала кръста. Няма кой да й помогне. Отишла при лъва за помощ:
- Царю, помагай, няма кой да ми пренесе дървата!
Лъвът вика Кумчо Вълчо:
- Пренеси дървата на госпожа Мецанова!!
- Царю, вчера се откачих от един капан и двете ми лапи, както виждаш, са превързани. Съжалявам, кажи на Лисана!
Вика Кума Лиса:
- Няма само да въртиш опашката из гората, а свърши нещо полезно! Дървата на Баба Меца до довечера да са й прибрани!
- Царю, нали си спомняш миналата година като искаше да ме чукаш в мензис октомври месец?
- Да!
- Сега е октомври и съм в мензис, а той ми е много болезнен и лежа на легло с по 10 бусколизина! Само Зайко ще свърши работа.
Вика лъвът Зайо Байо.
- Царю, защо другите отказаха, защо не направихме една бригада?
- Болни са Зайо!!
- Ми, аз също съм болен, Царю, ама много болен!
- От кво бе Зайо?
- Страшна венерическа болест!
- Не думай - ква е тя?
- Боли ме х*я за дървата на Баба Меца...
Вървяла Баба Меца из гората и по едно време среща едно джудже, носещо една голяма торба на рамо.
- Джудже, какво има в торбата - попитала тя.
- Ами, едни същества, на които, като им изречеш името на глас, хващат те и те спукват от с*кс!
- Ухаа - зарадвала се тя - я дай едно и кажи какво им е името!!
- Казва се "БАБАЛЬОК" прошепнало много тихо джуджето и подало едното същество.
Взела го баба Меца, занесла го на една полянка и казала силно: "БАБАЛЬОК!"
Изскочило съществото и я подхванало - отпред, отзад, ляво, дясно. Изминали два часа, но бабльока продължавал със с*кса. Минала в това време Кума Лиса покрай полянката, станало й интересно, попитала какво става тук и Баба Меца докато обяснявала, че това е: "БАБАЛЬОК" и айдее бабальока ги подхванал и двете - отпред, отзад, една след друга.
След още един час - минал и Кумчо Вълчо и той се заинтересувал какъв ще да е този див с*кс по пладне и докато те дружно извикали, че това е: "БАБАЛЬОК" и трябва да се пази и бабальока подхванал и вълка, отзад, отзад, после мечката и лисицата, и така и тримата един след друг.
След още час, тримата вече не издържали на с*ксуалния напор на бабальока, събрали сили, замъкнали го до реката и го удавили!
На другия ден Кумчо Вълчо, едва ходейки и придържайки се за дупето, срещанал в гората едно джудже, с голяма торба на рамо.
- Джудже, какво има в торбата? - попитал той.
- Мии, едни същества - отговорило то и разтворило торбата.
Вълка хвърлил един поглед вътре и казал:
- Аааа, БАБАЛЬОЦИ!
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Трима студенти се явяват на изпит по история. Професора вика първия и му казва да си изтегли билет. Студента изтегля билет. Паднало му се да говори за Септемврийското въстание 1923 г. Професора му казал, че има 5 минути да отговоря. Започнал студента говорил 4 минути и накрая казал: - А сега да станем и да отдадем почит на загиналите антифашисти в борбата за освобождение на България. Професора му писал 5. Влиза втория тегли билет и му се паднало Партизанското движение 1944-1945 г. Започнал нашия студен, и той 4 минути говорил и накрая казал: - Да почетат паметта на загиналите партизани. Професора и на него писал 5. Влиза третия тегли билет. Паднало му се речта на другаря Тодор Живков на 13 конгрес на БКП. При което професора казал. - Колега дайте си бележника 6. Студента казал. Ама аз още не съм говорил професоре. А професора отговорил. - Колега ти 1 минута ще говориш, а аз 4 минути трябва да ти ръкопляскам.