Група рокери от Ангели на-не-знам-кво изпълвали пътя с техните мощни мотори. Стигайки до някакъв мост забелязли няколко полицейски коли. Дребна фигурка, може би дете или жена, висяла на една ръка над бурната вода… Главатарят Джак – 53-4 годишен 120 кила мъж със ЗиЗи топ брада вдигнал ръка. Всички спрели. Изключил мотора, бутнал стъпенката и бавно слязъл. Доближил се до полицайте и попитал:
- Момчета, какво става?
- Иска да се самоубива, вече час се чудим какво да правим!
- Спокойно – измрънкал Джак, - нека да се пробвам…
Бавно доближи перилото. Хм, девойка… Прекрасна…
- Мило момиче, защо трябва да правиш глупости? Ти си прекрасна, животът е пред тебе… И така – бля-бля 15 минути. Просълзена девойката, прекрачила обратно перилото на моста и скочила в прегръдките на чичо Джак.
- Благодаря ти! Наистина си прав – животът е толкова хубав! Не знам как да ти се отблагодаря!
- Хе-хе, измрънкал чичо Джак – една целувка ми стига!
Момето рипнало, впило устни в неговите, с език обходила всичките му стари пломби, нови кариеси и моста горе в ляво. На нашия ушите му щръкнали като на гонче, когато видяло глиган, нежно я избутал:
- Аз трябва да ти благодаря, не ти на мене! Тази целувка никога няма да я забравя! – казал той и тръгнал към мотора. Бидейки развълнуван от дъното на душата, обърнал се и попитал:
- Чедо, прекрасна ти – а защо всъщност искаше да се самоубиваш?
- Мии, мама и тате не ми дават да се обличам като момиче…
Преди няколко дни получих покана за приятелство от мъж на около 20-25 години... Исках да знам защо едно младо момче, което може да ми е син, иска да ми бъде приятел и какво толкова специално е открил в профила ми, което го е привлякло... И те така... затова и го приех. После започна да ми праща лични съобщения. Много мило, че ми помаха и аз му помахах /все пак трябва да сме културни и мили с подрастващото поколение и да го учим на добри обноски/. Попита ме за моята възраст и тъй като не обичам да лъжа, казах му за моите петдесет лазарника и малко отгоре. Той като един "джентълмен" ми отговори, че съм красива и "запазена" за тези ми години (трябва да призная, че ми хареса ласкателството му). Продължихме да си говорим известно време и в един момент... той ме попита дали можем да говорим за неща които интересуват възрастните. След известно време му казах, че да...
Тогава той ми отговори с това малко дяволито личице... и ми написа "Благодаря ти бебче, почвай"...
Та като му почнах аз, както ми се беше насъбрало да казвам, как ме болят коленете и бедрата, как гърбът и кръстът, ми се схващат когато е много студено, че краката ми се подуват и как задържам течности в организма си, как нивото на триглицеридите ми се е покачило в последните изследвания, че страдам от остеопороза, безсъние и че често имам спазми и крампи, особено когато спя...
И зачаках отговора му...
Не зная какво се е случи, но той ме блокира!
Амахааа... Искат да говорят за неща за възрастни, а после не издържат.
Така, че вече не приемам никакви покани от непознати млади "момченца"!
Хайде стига толкова, че забравих да си изпия гинкобилобата.