Ден 30 сама вкъщи. Вече ми е все едно дали ще се къпя или не. Тоалетна хартия не ми е нужна, от липса на движение, червата не работят. Портмонето слабее, аз дебелея. Поради липса на компания, псувам телевизора и политиците. Телефона си го зареждам 2 пъти дневно. Гел лака ми е станал, като френски маникюр. Косми може и да имам, не съм се оглеждала. Червилото ми мухляса. Парфюмите са изветряли. Кантара му свършиха батериите. Вратата на хладилника нещо взе да увисва. Дивана вече на едно място има вдлъбнато, след карантината на тапицер. Пералнята е в почивка, едни гащи се перат и на ръка. Колата я паля веднъж на ден, да зарежда акумулатора, като си слагам колана и си пускам радиото все едно пътувам. До магазина ходя за цигари и вече ми искат документ адресна регистрация. Хората, които виждам там за 5 мин., ми се виждат много красиви. Алкохол не пия, но нещо взех да поглеждам към ракията. Ако това чудо, продължи още месец, ще кандидатствам за "Сървайвър". Covid19 нямам, имам Ludost 2020.