Иван и Киро имали традицията заедно със съпругите си да играят веднъж седмично на карти. На една от поредните им семейни игри една от картите на Иван паднала под масата. Когато се навел да я вземе, той без да иска забелязал, че жената на Кирето не носи нищо под роклята си. Продължили си играта. След известно време Иван отива до тоалетната... и на излизане се сблъскал със жената на Кирето в коридора. Тя го пита:
- Хареса ли ти това, което видя под масата?
- О, да, много ми хареса!
- Ами срещу 200 лева можеш да го имаш! Кирил утре е втора смяна на работа... и ако дойдеш към два следобед, всичко ще е ОК!
На другия ден Иван пристига в два следобед, свършва работата... плаща 200 лева... и си заминава.
Вечерта Кирето се прибира от работа... и още от вратата се провиква към жена си:
- Скъпа, днес следобед идва ли Иван?
- Ами да... отби се за минутка.
- А даде ли ти 200 лева?
- "О, Господи! Той знае всичко!" - помислила си жената.
- Да, даде ми 200 лева.
- А, чудесно, щото преди обед мина и ги взе от мен назаем... като каза, че обезателно ще ги върне следобед.
Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуене. Времето е отвратително: вали дъжд, кал и локви навсякъде по улиците. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът възмутено се опитва да почисти калните си дрехи и мърмори:
- Това софиянците сте крайно невъзпитани хора! Карате си автомобилите из локвите, пръскате и дори не спирате...
- Защо се сърдиш бе, майна? Нима в Пловдив не е същото? - обижда се софиянецът.
- Разбира се, че не е така! Ако случайно някой те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва в първия магазин за химическо чистене. Там те събличат и оставят дрехите ти за няколко дни, а виновният те закарва в къщи, където любезно се грижи за теб, докато си без дрехи...
- Я стига си ми говорил глупости бе, не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте... С тебе случвало ли се е някой път такова нещо?
- Е, точно на мен досега не ми се е случвало... но със жена ми вече три пъти.