ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
Адвокат на голям град отива на лов за патици в Северна Алберта. Той стреля и улучва птица, но тя попадна в полето на фермера от другата страна на ограда. Докато адвокатът се качвал над оградата, възрастен фермер се появил със трактора си и го попитал какво прави?
Съдебният изпълнител отговори:
- Застрелях патица и тя падна в това поле, а сега ще я взема.
Старият фермер Петър отговорил:
- Това е моя собственост и вие не може да идвате тук!
Възмутеният адвокат каза:
- Аз съм един от най-добрите съдебни адвокати в Канада, и ако не ми позволите да взема това пате, ще ви съдя и ще взема всичко, което притежавате.
Старият фермер се усмихна и каза:
- Очевидно не знаете как уреждаме спорове в Алберта. Уреждаме малки разногласия като това с „Правилото на три удара“.
Адвокатът попита:
- Какво е?
- Правилото на три удара?
Фермерът отговорил:
- Е, тъй като спорът се случва на моята земя, аз първо трябва да дойда. Аз те ритам три пъти и след това ме риташ три пъти и така нататък напред и назад, докато някой не се откаже.
Юристът бързо се замислил за предложения конкурс и решил, че той може лесно да победи стария фермер. Той се съгласи да спазва местния обичай. Старият фермер бавно се спусна от трактора и тръгна нагоре към адвоката. Първият му ритник нанесе със тежкият си ботуш със стоманени пръсти в слабините на адвоката и го събори на колене! Вторият му удар към корема извади последното хранене на адвоката от устата му. Адвокатът беше на четири крака, когато третият ритник на стопанина отзад го изпрати с лице право в прясно лайно от крави. Призовавайки всяка част от волята си и оставащите си сили адвокатът много бавно успя да се изправи на крака. Избърсвайки лицето си с ръката си, той каза:
- Добре... Сега е мой ред.
Старият фермер се усмихна и каза:
- Не, отказвам се. Можете да вземете патицата.
Сподели