ИЗИСКВАНИЯ ЗА КМЕТОВЕ И ОБЩИНАРИ ОТ 1890г.:
"Препоручения за бъдеща деятелност към онези мераклии-поданици на княжеството, които веч са кандисали или все още се назландисват да се надпреварват за кметове и общинари", от 1890г :
1. Откъм Финансиалност.
Лицето-поданик требва да бъде задължително финансиално състоятелен. Туй ще рече, че отнапреж требва да е струпал и заделил парици, имот и добитък, та га седне на кметский или чиновнический стол, да не посегва скрито и тайно в общинската хазна, орезилявайки по тоз начин себе си, челядта си, родата и достлука си (приятелите) пред гражданството и своите душмани.
2. Откъм Външен изглед.
Кога се възправя пред людете, лицето-поданик требва да се напрегва с цел сдобиване на достолепен вид и да придава на ликът си ведро и благо изражение. Одеждите му следва да са в опрятно състояние, взорът бистър, чомбазът вчесан, а мустаките неразчорлени. От само себе си се подразбира за каяфетът (тоалета), тъй щото кошулята да е прана и добре подгащена, поясът пристегнат, беневреците закопчани и опети, а горната дреха –изчеткана и нелекьосана. Ще е добре, ако не личат кръпки тук таме, а ако ги нема хич – още по-добре.
Кога се падне да посетува сборища, вечеринки, градското театро, а също по празници и на черкуване, лицето да е облечено и натъкмено в най-новий си кат дрехи и обязателно с лъснати чизми.
Кога лятос е много жежко и лицето се запотува бая, не вреди по начесто да си мий табаните, чаталът, под мишците, ушите и вратът, та кога се доближава до съмишленици и симпатизанти, да не го позаобикалят от далеч и да си затъкват носът по причина на изригваната воня.
Кога се удаде лицето да е покането от по-преди на попийване и поядване заедно с други хора или съпартизанти, да не се наядва отнапреж с чесън и други таквиз дъхави откъм зловония зелении или престоял и залоен овчи джигерец. Да седи благопристойно на посоченото му место сред дружината, да не гръмогласничи, да не размахва безпричинно членовете си нагоре-надолу, да не пръхти, да не се дръгне и оригва, сумти и попръдва. По тоз начин няма да се погнусяват от него и да го имат за по-долен и нефелен, а тъкмо напротив.
3. Откъм Фамилия.
Добре е лицето-поданик да е оженето, да има мила и свестна булка, послушна и любвеобилна челяд, и добрейши майка и баща, та кога фамилията излезне по празник из чаршията или в черковата, всячески да внушава почтителност, идеалност и умиление. Ако се появи неожидан зор по некой начин да въдворява ред и послушание, да не устройва тутакси сеир на зяпачите, градските кибици и безделниците, а чак у дома си, после произшествието да гълчи и побийва непокорните деца и жена си на скрито, зад дуваря или перделъка.
4.Откъм Ред и Почитание.
Лицето-поданик да признава, уважава и почитува върховенството на законът, по-горните чинове и князът. Ако се случи да бъде избран за кмет или общинар, всячески да подпомага деятелността на приставът и стражарите, с цел сдобиване на почтеното гражданство, търговците и еснафа с най-големо спокойствие и рахат.
Да се явява немедлено денем или по нощята при зов за помощ срещу напаст от чапкъни, нехранимайковци и шашкъни. Същите тези, що причиняват със своите злодеяния, безчинства или йерхонски пиенски вой всекакви беди или душевно неразположение на почтените люде, да се озаптяват овреме.
По подир озаптените синковци-човеконенавистници да бъдат запирани в кауша, а при повторно провинение, потретяване, почетвъртяване и пр. да бъдат доволно понабийвани, че и обилно понабъхтявани за назидание от некой по-снажен и налят стражар, но само по дебелите меса, пищялите и кунките, а не по главата – по причина придобиване на безпаметност или улавост.
5. Откъм Образователност.
Лицето-поданик да е безсъмнително грамотно, да владей краснописа задоволително, да чете бързо на ум, без да блещи очи и явно да шава с бърни, а най-подир да владей удовлетворително прости сметки, таблица за умножение и други аритметически мурафети.
Твърде добре ще е ако умее да изразява словесно мислите си гладко, ясно, без запъване, мънкане, безпричинно покашлюване и други телесни звуци, като през целото това време ликът му возприема братолюбив, возвишено-ласкав и одухотворен образ. Ако прави ката дневно таквиз упражнения у дома си пред огледалото, лицето-поданик неминуемо ще се изпедепца до подобие на Цицерона.
Кога пристигне в градът или селото по-горен и по-начетен партиен началник, подначалник или друг откроителен заповедник, лицето да слуша осторожно и записва в тефтеря препоруките му. Да си туря любезна гримаса даже кога гостенинът гълчи, попържа и излива ядът си за разни неудачия, серсемлък, слабоумни деятелности и дивотии, сътворени от местната партийна дружина и нейните баш-сайбии. Така лицето ще изпъкне със своята старателност, прилежност и всеотдаденост към делото.
6. И като Окончание.
Ако, прочитайки осторожно 2-3 пъти тез препоруки, лицето-поданик съблюдава точ в точ или се доближава съвсем до горните рекомендации, с Божия помощ и повече късмет може да се надева на успех. Пък сетне…ако работи с пламенност, хъс и жар на ползу роду, кога му свърши мандатността, ще да може честит и с високо издигната глава да мине из чаршията, па достовете, еснафа и другите първенци да му свалят капа, да му казват "Сполай ти" и "Аферим", та даже да му цалуват десницата и да го попримолват да кандише за повторка на мандатът!
Разнесла се страшна новина, че край едно планинско градче, високо в планината, живее страшно чудовище, което правило големи пакости на местните хора. Хората помолили за помощ навсякъде по света, да дойдат герои и да ги отърват от звяра. Тогава, българският юнак, американският юнак и руският юнак решили да помогнат на хората и заминали за града. Там се срещнали и решили да си обединят усилията и заедно да ликвидират чудовището. Речено, сторено. Тримата тръгнали сутринта към планината. Вървели, вървели и стигнали до пещерата, където живеел звяра. Седнали да помислят, какво да правят. Американският юнак казал:
- Аз ще влезна вътре пръв. Ще го пребия колкото мога. Докато се изморя. И ако трябва, после вие ще влезнете да го довършите.
- Окей! - казали българският и руският юнаци.
Речено, сторено. Американецът влязъл в пещерата. След няколко минути отвътре се чули крясъци, писъци и малко по-късно американецът излязъл запъхтян и зачервен. Задъхан, той казал:
- Много се бих с него. Много е як. Но успях да му счупя ръката. На вас ще ви е по-лесно. Довършете го.
Българския юнак казал:
- Аз ще го довърша.
Влязъл българинът в пещерата и пак след няколко минути отвътре се чули крясъци и писъци. После и българинът излязъл запъхтян и зачервен. Задъхан и той казал:
- Яка гад. Много се бихме и много се изморих. Но май му счупих крака. Вече е лесен за доубиване.
Руснакът казал:
- Спокойно ребята. Вие свършихте трудното. Сега аз ще очистя тая сволоч.
Руснакът влязъл вътре. Българинът и американецът гузно мълчали няколко минути. След малко американецът казал:
- Излъгах. Като влязох вътре, край един огън, видях да клечи един голям великан. Беше извадил огромния си п*нис. Търкаше го и го топеше в един буркан с мас. Никаква ръка не съм му чупил, ами си ме хвана, натопи си оная работа в буркана и ме изнасили.
След малко и българинът гузно промърморил:
- И аз излъгах. И аз никакъв крак не съм му чупил. И мен си ме хвана. Натопи си огромния п*нис в буркана с мас и мен ме изнасили. Обаче аз му отмъстих.
- Как? - попитал американецът.
- Откраднах му буркана с мас.
В следващия миг отвътре се чули неистовите писъци на руснака.
Сподели