Седя си на пейката пред блока и както си пийвам биричка, виждам знойната съседка дето живее срещу мен да се задава иззад ъгъла. Както си вървеше, забеляза че съм се оцъклил в нея и с умопомрачително чаровна усмивка ме заговори.
- Здрасти, как си? Точно се прибирам и ми дойде някакво зверско желание за купон. Ама ЗВЕРСКО! Довечера искам да се напия и да се забавлявам лудо. Ти имаш ли някаква работа?
След набързо прекараният микроинфаркт се посъвзех малко и с възможно най-тежкарският, но сластен поглед на който съм способен ѝ отговорих:
- Не, нищо нямам. Довечера съм свободен като Мел Гибсън в „Смело сърце“!
Нямам представа как е възможно, но усмивката ѝ стана още по-широка и чаровна, от което на мен честно казано ми стана. Погледна ме право в очите и ми вика:
- Ейййййй, СУПЕР! А дали ще може да те помоля да ми гледаш кучето?