Телефонен секретар на психиатрията:
- Здравейте, и добре дошли на горещата линия за умствено болни.
1. Ако сте вманиечено-убедителен натиснете 1 многократно.
2. Ако сте зависим от други хора, помолете някой да натисне 2 вместо вас.
3. Ако страдате от раздвоение на личността натиснете 3 и 4.
4. Ако сте параноичен, ние знаем кой сте и какво искате.Не затваряйте за да можем да проследим обаждането.
5. Ако сте шизофреник слушайте внимателно и тих глас ще ви съобщи кой бутон да натиснете.
6. Ако сте в маниакална депресия няма значение кой бутон ще натиснете, никой няма да ви отговори.
7. Ако сте с нервно разсройство, натискайте всички копчета докато не ви отговори оператор.
8. Ако имате амнезия, натиснете 8 и издиктувайте името, адреса, телефона, рожденна дата, номер на социалната осигуровка и моминското име на майка ви.
9. Ако имате посттравматичен стрес, б-а-в-н-о и в-н-и-м-а-т-е-л-н-о натиснете 000.
10. Ако имате биполярно разстройство, моля оставете съобщение след сигнала или преди сигнала или след сигнала. Моля изчакайте сигнала!
11. Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9 .Ако страдате от краткосрочна памет натиснете 9.
12. Ако имате ниско самочувствие, моля затворете. Всички оператори са прекалено заети за да говорят с вас.
13. Ако СТЕ БЛОНДИНКА НЕ НАТИСКАЙТЕ бутони, за да не прецакате нещо!
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Вървяла си Червената Шапчица, през големия град до радиото, за да поздрави баба си, за рожденния ден. Както си вървяла по улицата, до нея спряла една лимузина, с тъмни стъкла. Задното стъкло бавно се спуснало, от там се показал костюмиран вълкът и попитал:
- За къде, си тръгнала Червена Шапчице?
- Ами, отивам до радиото, да поздравя баба си за рожденния й ден.
- Имаш късмет, Червена Шапчице, защото аз съм шефът на радиото. Качвай се в лимузината и ще я поздравиш!
Червената Шапчица се качила и потеглили. По пътя Червената Шапчица казала развълнувано:
- Толкова съм Ви благодарна. Ще направя всичко за Вас!
А вълкът това и чакал. Веднага свили в една тъмна и тесна пряка, вълкът си разкопчал дюкяна, извадил си инструмента и казал:
- Е, Червена Шапчице, почвай!
- Ама аз... такова... много съм притеснена... за първи път ми е...
- Не се притеснявай, винаги има първи път.
- Е добре - казала Червената Шапчица.
Тогава тя му хванала инструмента с ръка, отворила уста и започнала:
- Скъпа бабо...
Сподели