Идеалната жена:

1. Скъпи, сигурен ли си че ще ти стигне бирата?

2. Какви накладки да купя за колата скъпи?

3. Омръзнаха ми тези сериали, ела в банята и ми помогни да се избръсна между краката!!!

4. Няма ли да ходиш да пиеш бира с приятели?

5. Реших от утре да ходя гола из къщи!!!

6. Толкова си секси като си гладен!!!

7. Искаш ли да гледаме мача заедно и да пием бира?

8. Искаш ли да се разходим из центъра за да огледаш мадамите по улицата?

9. Отивам да измия колата!

10. Обичам да си чоплиш колата събота, мога ли да ти помагам в неделя?

11. Скъпи ела да видиш, съседката пак простира без бельо!!!

12. Знам че не обичаш да го вадиш, би ли ми го вкарал пак?

13. Не не не!!! Този път аз ще сменя маслото на колата!!!

14. Майка ти е толкова по добра от мойта!!!

15. Забрави за 14ти февруари, предлагам да отидем на автомобилното изложение!!!

16. Знам че обичаш на годишнината ни да ходиш на лов, толкова те успокоява, нали ще ходиш и тази година?

17. Стига стига тази вечер не ми се ходи на театър, предлагам да си вземем каса бира, две порно касети, а аз ще поканя една приятелка да ни дойде на гости...

18. Ооо не ми се ходи на пазар не искаш ли да отскочим до новия стриптийз бар?

19. Слушай аз печеля достатъчно, защо не спреш да ходиш на работа, аз ще ти купувам бира на връщане?

20. Господи ако и тази вечер не ти духам ще се самоубия!!!

21. Записах се на йога, за да мога да си слагам краката зад врата, само заради теб!!!
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.
В събота едни мързеливци си лежали в апартамента и отмаряли. По едно време звънецът на входната врата иззвънял. Изминал цял час и чак тогава първият мързеливец казал „Звъни се!” Изминал още час, тогава и вторият мързеливец се обадил: - „Ще трябва да отворим!” Пак се възцарило мълчание и след още час третият мързеливец казал: - „Вярно, някой трябва да отвори.” Изминал още час и четвъртият мързеливец казал на петия: - „Що не идеш ти да отвориш?” Пълно мълчание в продължение на 2 часа. Най-накрая петият мързеливец се съгласил: - „Е, добре де, щом толкова много ви мързи, аз ще ида да отворя.” Отворил той и какво да види! На стълбите бил седнал най-големият мързеливец! Той бавно-бавно се надигнал и казал с провлачен глас: - „Ей, момчета, евала бе, като светкавици сте! Тъкмо се канех да стана да звънна втори път и вие отворихте!”
Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква: - "Тока додиии"...
Двама пичове искали да излизат една събота вечер, но били много зле с парите и имали всичко на всичко един лев. Първият казал: - Чакай малко, имам хитър план, ще видиш! И отишъл да купи една голям наденица за един лев. - Ама много си тъп! - казал другия - Нямаме и една стотинка вече, кво ще правим сега? - Не се притеснявай, ще видиш! - му отговорил първия. Влизат в една кръчма, поръчват си две уискита и ги пият. След като ги изпили, единият казва на другия: - Ето го пиниза! И си отваря ципа и мушва тайно наденицата вътре. - Заставаш на колене пред мен и смучеш наденицата, този номер винаги минава, ще ни изхвърлят веднага! Единият изважда значи наденицата, другия коленичи и започва да я смуче... Винаги бачкал номерът, шефът веднага ги вижда и вика: - Тук без тия господа, махайте се веднага! Понеже трикът бачкал, повторили го те в друг бар, пият второ уиски, хоп наденицата и ги изгонват... Ходят така от бар на бар, но в 15-ия бар (и толкова уискита) единия казва на другия: - Слушай, спираме, не мога повече, много ме заболяха краката от това коленичене! Той му отговаря: - Ами аз... Не мога повече, загубихме наденицата някъде между 3-тия и 4-тия бар...