Дело за делба на имущество между бивши съпрузи. Мъжът сипе огън и жупел срещу бившата си жена, обръщайки се към съда: - Вие знаете ли я тази каква е мързелива? Я я питайте за 20 години брак дали една риза ми е изпрала, дали един боб ми е сварила? Съдът се опитва да му обясни, че разводът вече е приключил и за делбата на имуществото поведението на съпругата му, няма значение. Мъжът обаче продължава към съда: - А да ви питам аз вас, другарко съдия (случаят е от преди 1989 - бел. ред), с такава жена как се живее? Как се изкарват пари, как се строи къща? Съдът, безпомощен да спре лавината от въпроси, минава в контраатака: - А вие като се женихте, тогава мен питахте ли ме? Мъжът се успокоява веднага и кротко признава: - Вярно, не съм те питал.
Съд. Гошо съди голяма сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камион ги блъснал на едно кръстовище. Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и ония рипа: - Господине, вярно ли а, че сте казали на старшината, дека е дошъл на местопроизшествието, че сте добре и нищо Ви няма? Гошо почва: - Значи тоааа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч... - К'ва Цецка бе? - прекъсва го адвоката. - Отговаряй точно к'во питам? - Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. А бе коза един път... - Стига с тааа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не? - Значи товарим аз Цецка... Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдията: - Господин Съдия, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сега съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама. Съдията взело да му дотегва, ма му и станало интересно що ония се Цецка та Цецка. Обърнал се къде Гошо и му рекъл да продължи. - Та натоварил съм Цецка и леко - полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно... и като ме изющи тоааа шашкънин с камионо - направо ма прекина. Като са освестих малко - я съм у канафката и ме боли всичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам - дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да я видим, само я чувам къ мъца жално. Да ти скине сърцето. Ич не беше добре. Сигурен бях, че няма да а бъде. У тоааа момент, гледам спира полицаю и слазя от колата. Ония първо чу Цецка... отиде, намери я... виде ква а работата... извади пищова и я гръмна да се не мъчи. Рипна после веднага, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика: - А ти къде си? Добре ли си? Да му е*ем майката гусин Съдя, ти да беше - къ би отговорил на тоааа въпрос?
Звъни ми вчера жиесема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерам - викам.
- Ти хубаво вечераш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо!
- Ц-ц-ц! - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша.
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбегвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър. И понекога Слави.
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерах, от един път спрех да вечерам.
- Искаш да кажеш...
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно...
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години!
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним!
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите... Да се кръстиме нещо... Кютука... Железото... Или Бетона... Иначе - лошо! Де да знам! Айде, мисли, Пуяк, мисли!
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
- Подсъдими, вярно ли е,че в деня на деянието, Вие изразихте гласно желанията си да нае*бете майката на ищеца, баба му, дядо му..., целия му род, рода на жена му, самата му жена и отпред и отзад и в устата мръсна, а така също и всичките му лели, от страна на майка му, а и от страна на баща му... и още около тридесет и двама члена на неговата фамилия? - Не е вярно, Господин съдия! Аз най-спокойно си работех в леярната, когато той ми изля половината плавка стомана, 1100 градуса, на гърба... Аз просто се обърнах и му казах: - Не виждаш ли, че ми създаваш леко неудобство? Възможно е и да ме заболи!!!
Сподели