Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Една майка влиза в стаята на дъщеря си и забелязва на леглото и писмо. С треперещи ръце отваря плика: "Скъпа мамо! Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко... Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старичък фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото. Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди и затова ще направим малка плантация в гората както за себе си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство против СПИН-а, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, той заслужава по-добра участ! Не се притеснявай мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си. Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука! Твоя дъщеря Ани.
P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в горното чекмедже на масата. С любов, Ани."
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето - удържал ти е за храна!
Сподели