Отива Айшето при доктора и му казва: – Докторе, съня ми е малко… дай ми нещо за сън! А доктора я пита: – От кога не ти достига съня? – Ами, още от малка… Докторът й изписал сънотворни… казал й как да ги пие… и приключил! Да, ама след няколко дни тя отново му се изсипва и: – Докторе, умирам за сън, бе… лекарствата не действат! И доктора започнал да я разпитва: – Кажи как ти минава нормално денят? – Е… ами какво – работя… и после се връщам вкъщи… – И после какво? – продължил да я пита доктора. – Е… ами връща се мъжът ми… и ма опъва! – А после – пита пак доктора… – Ами, връща се девер ми и той ма опъва… таман свършва… шурей ми… и той ма опъва, а после и съседа… и така цяла нощ! – Леле, Айше, абе еб*нето ти е много! – А…а НЕ, докторе, еб*нето ми е ТАМАН! – съня ми е малко...
Най-кратката и прекрасна приказка:
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: "Ще се омъжиш ли за мен?"
И тя отговорила: "Не!!"
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пиeл много бира, напивал се зверски, гледал футбол с приятели, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял седалката в тоалетната, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си дръпал топките.
Край
Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!
Сподели