Един пънкар се качва в автобус и на съседната седалка вижда млада монахиня. На извр*теняка му се доеб*ло...отишъл до монахинята и й казал:
- Извинявай, имаш ли нещо против да идем да се изчукаме някъде?
- Господ да те убие! Чадо сатанинско!
Явно, нямало да стане работата, а и монахинята слязла на първата възможна спирка. Обаче шофьорът дочул какво се случва в автобуса и привикал пънкарчето.
- Момче, чух, че искаш да чукаш монахинята и знам как да ти помогна. Значи, тя всяка неделя се моли в една църква тука наблизо. Ще отидеш там маскиран като Исус Христос и ще й кажеш, че е божия воля да я чукаш и тя няма как да ти откаже.
Речено-сторено. Отишъл пънкарят на уреченото място маскиран и монахинята се молела там.
- Аз съм Исус Христос и Господ повелява ти да спиш с мен!
- Ами, добре, но нека си остана девица! Давай в гъза!
"Все там, толко съм загорял" - казал си пънкарят и я изпращял. Като свършил обаче решил да се изгаври с женицата. Свалил маската си и казал:
- Аз съм пънкаря от рейса, ку*во! Помниш ли ме?!
А монахинята свалила расото си и казала:
- А ти мене помниш ли ме? Аз съм шофьора на рейса!
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може... - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш... Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!
През 21-часовия си престой на луната, Нийл Армстронг няколко пъти повтаря: - Честито, господин Липински. От базата в НАСА в Тексас не са чували за никакъв господин Липински и всеки път питат Армстронг за какво говори. Астронавтът обаче се прави, че не ги чува. Години след завръщането си на земята в редките интервюта, които Армстронг дава винаги се намира някой, който се сеща за мистериозния господин Липински, но покорителят на луната мълчи упорито. Чак след години Армстронг разкрива загадката. - След като господин и госпожа Липински не са вече сред живите, мога да ви кажа. Когато бях малък прескочих в двора на съседите, за да взема бейзболната ни топка, която беше паднала там. Тогава чух съседите да се карат в спалнята си. Госпожа Липински викаше на мъжа си - "Орален с*кс? Ще ти направя орален с*кс, когато съседското хлапе стъпи на луната!"
Сподели