Японска делегация отива на посещение в български завод, построен с японски средства. Японците, естествено, са придружени от преводач, тъй като не разбират български. Те решават да се поразходят из производствените цехове. Забелязват един работник, който майстори на струга някакъв детайл. По едно време спира, плюе на пода и казва нещо. Делегацията веднага иска да й бъде преведено какво е казал работникът. Преводачът (японец): "Странно. Той желае да спи с майката на детайла". Делегацията се чуди. По едно време до работника се появява главният инженер и се завързва диалог. Следват жестове, ръкомахания, диалогът се води на висок глас и накрая главният инженер си тръгва много ядосан, като плюе на пода, а работникът изхвърля детайла и започва да майстори друг детайл. Шашната, делегацията настоява да им бъде преведен целият диалог. Преводачът: "Още по-странно. Първо, главният инженер дойде и попита защо не е готов детайлът, като изяви желание да прави с*кс с майката на работника, защото детайлът не бил изготвен в срок. Работникът обясни, че неустановено как, детайлът бил успял да направи с*кс с майка си, и допълни, че изобщо не му пука, и онзи да не му казва какво да прави, защото в противен случай би правил с*кс и с майка му, и с майката на директора на завода, И С МАЙКАТА НА САМИЯ ЗАВОД, и с майките на всички работници в завода, с майката на струга, както и с майката на самия детайл!!!
Моите приятели всичките са някакви- никакви такива жмундляци. Никаква съпричастност, към чуждите нужди немат. Оня месец, кат се напиха, кат трета смяна железничари до пълна безпомощност, аз така съвсем приятелски и неангажиращо се възползвах от тях с*ксуално. Един вид ги изплющях, кат немско торпедо английски параход ги изшляках. И после кво? Да вземат да не ми говорят три седмици след това. Чувствителни го раздават един вид, обидчиви. Хубу, викам аз, няма да се изпокараме за глупости сега, земАх си бележка. Викам си ще пренасоча нагона и почнАх да им плюща приятелките. Аз доволен, приятелките им доволни, ония пак пищят. Как да си приятел с такива хора баси! Амчи те ме натоварват по тоя начин. Па не ми говориха три седмици, па се вкараха у некви сапунки. Да ги е*а в жмудляците/пак/, кат ми пуснат филма "Непростимо" и по три седмици ми го прожектират. Пишман станах! Викам си убаво тогава, сапикясвам се оттука на сетне, няма да е*а демек, сиреч минавам на чикии. Кви са тия приятели до тука да те докарат, аз не ги разбирам тия работи, ама супер мноо се дразня вече. Е хуу минах на мастрибучки, ония па недоволни. Единия ми смърди нещо, па тръгнал да се сърди. Нямал нищо против да си бия чикии, ама що трябвало да бъде в техния хол и що точно пред майка му. Е сега па що та що. Щото там ме е настигнала нуждата е*аси!
Ще ме загубят тия като приятел, ама ще видиме накъде ще се търкулне мечката...
Железопътна катастрофа. Навсякъде са разхвърляни части от тела, хирурзи оперират на мястото на катастрофата. Донасят мъж без крака. Хирургът има под ръка само женски и му ги зашива. Донасят друг без ръце. Отново под ръка има женски и му ги пришиват. Накрая водят един без п*шка. В наличност имало само един слонски хобот и му го пришили.
На всички оперирани, хирурзите определят контролен преглед след един месец.
Пристига първия...
- Е, как е?
- Знаете ли, докторе, аз съм футболист. Сега с новите крака, вкарвам голове на поразия.
Обаче имам един малък проблем - нощем краката ми се разтварят и до сутринта не мога да ги събера.
- Това не е толкова страшно. Следващия...
- Знаете ли, докторе, аз съм пианист. След операцията свиря още по-хубаво. Гастролите са ми разчетени за година напред. Единственият проблем е, когато отида в тоалетната.
Ръцете ми така се вкопчват в члена ми, че не мога да ги отделя.
- Абе, да ти имам проблема, пък на тебе! Следващия!
- Докторе, с*ксуалния ми живот е върха. Жената е много доволна. Обаче проблема е, когато ида на пазара. Тогава онази ми работа взима ябълки от сергиите и ги пъха в задника ми...!!!
Сподели