Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо. Шефът го поканва:
- Кажи Асане, какво има?
- Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
- Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
- Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село...
Шефът го погледнал и му прошепнал:
- Асане, много еб*ш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.
Асан се разочаровал и се заканил. На следващия ден пак се чука на вратата и пак Асан влиза.
- Шефе и аз имам една загадка като твойта (вади снимка от вътрешния джоб) познай кой е тоз на снимката.
- Де да го знам някакъв пич дето се е облегнал на тир, не го познавам.
- Шефе, много четеш, малко еб*ш, това е любовника на жена ти от 2 години.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Един палестински студент завършил университета и решил да си търси работа. Влиза в най-голямата израелска фирма, отива при главния шеф и му казва:
- Здравейте, аз съм палестинец. Току що завърших университета и си търся работа.
Шефът го гледал и му рекъл:
- Ама, разбира се, нямате никакви проблеми. Веднага ще започнете работа. Ето на 88 етаж ви е офисът. Там ще ви чакат 3 секретарки. На покрива има въртолет, ако искате някъде да ходите. Пред входа има мерцедес за жена ви, да се разкарва, където си поиска. Освен това, заплатата ви ще е 100 хил. долара годишно.
Палестинецът не издържал от радост и казал накрая:
- Господи, не мога да повярвам. Та вие се шегувате!
- Ми, много ясно бе. Ти пръв почна.
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министърът не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!
Момче от провинцията постъпва на работа в голям универсален магазин в Ню Йорк. След първия работен ден шефът го пита, колко продажби има. - Само една - отговаря момчето. - Как така само една! - ядосва се шефът.- Другите правят по 20-30 на ден… И за колко пари? - За 333 334 долара. - Как го направи? - не може да повярва шефът. - Ами дойде един мъж, на когото продадох първо една малка въдичарска кукичка, после една средна и накрая - една голяма. После му продадох три пръта - малък, среден и голям. Попитах го, къде ще ходи за риба, а той отвърна: "В океана". Заведох го на щанда за лодки и му продадох скутер. Той се притесни, че фолксвагенът му няма да може да тегли моторницата и аз му продадох джип. Шефът възкликнал недоверчиво: - И ти си продал всичко това на човек, който е искал само една кукичка?! - О, не! - отвърнало момчето. Той дойде да купи тампони за жена си, а аз му казах: "И без това този уикенд няма да правиш с*кс, защо не отидеш за риба?"
Сподели