През 1943 г. тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещнали в Техеран, за да поделят света. Покрай сериозните разговори Чърчил предложил да се позабавляват с опити да накарат персийската котка на шейха да яде доброволно горчица. Започнал Чърчил - изкарал една сребърна лъжичка и започнал да тика горчица в муцунката на котката. Чърчил бутал лъжичката, котката се дърпала и в крайна сметка нищо не станало. На ред бил Рузвелт: - Вие англичаните явно сте доста глупави. Трябва с убеждение, по демократичен път! - казал той. Извадил салам, нарязал го на малки парченца, намазал ги с горчица и ги аранжирал в купичката на котката. Персийската котка обаче била капризна към храната и опитът на Рузвелт също бил неуспешен. Най-накрая дошъл ред на другаря Сталин. Той хванал пухкавата опашка на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето. Котката веднага започнала да мяука и да ближе горчицата от опашката си, за да се измие. Тогава Сталин мъдро казал: - При нас в Русия всичко става така - доброволно и с песен...
Арабски шейх, който завършил в Москва, си спомнил за приятел руснак от студентските години. - Приятелю, ти ми спаси живота! Сега имам възможност и искам да ти се отблагодаря - ще ти подаря Ролс Ройс. - Моля те, недей, от КГБ веднага ще започнат да ме разследват. Какво ли не му предлагал шейхът, но руснакът не искал да приеме нищо, страхувайки се от всемогъщото КГБ. Накрая шейхът му предложил едноседмичен престой в харема си... Помислил руснакът и се съгласил. Още първата вечер шейхът го завел в харема и казал: - Избери която искаш и се наслаждавай! Тука КГБ няма! Огледал ги братушката, избрал си една и започнал да я милва - по косите, лицето, гърдите надолу... и замръзнал! Напипал не каквото очаквал, а девойката му проговорила: - Не делай дурное лицо, немедлено пусти яйцо! Передай в Москву, что жив, здоров - майор разведки - Иванов!