В слънчев и мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината бавно и величаво каца летяща чиния от злато. В корпуса й се отваря златна врата, изниква златна стълбичка и по нея слиза атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, под което изпъква впечатляваща надареност, на врата му виси едър златен медальон, а ръцете тежат от златни пръстени. Златният астронавт сяда в близкото бистро и поръчва кафе. От съседната маса на секундата го фиксира силиконена блондинка и кокетно пита за свободно място. 24-каратовият атлет любезно кима. - Извинете, Вие откъде сте? - подхваща русата амбиция. - От Сириус съм! - усмихва се неустоимо златният пришълец. - Олии... Ми там всички ли сте такива високи? - Да, всички. - И мускулести? - Да, всички. - И толкова надарени? - Такива сме! - скромно кима мъжът. - И всички ли имате толкова злато? - Не! - сепва се звездният гост. - Само арменците!
Две приятелки си говорят. Едната споделя на другата: - Мъжът ми е отвратителен! Изобщо вече не ми обръща внимание! Само за майка си говори! Писна ми! Мама това, мама онова, мама така готви, мама така го прави... Приятелката разбира се, компетентна, веднага дава съвет: - Трябва да му напомниш, че си жена! Че си с*кси! Че си... много с*кси!!! Трябва да му привлечеш вниманието отново! Да те желае както преди! Тази вечер, като се прибереш, сготви му вечеря, запали ароматни свещи, изкъпи се и сложи едно черно дантелено бельо! Чакай го на вратата на "четири крака" обърната с дупето към него! Няма как да устои на такава гледка... Речено... Сторено... Вечерта мъжът се прибра! Отваря врата! Гледката... потресаваща... Жена му на "четири крака" с дупето към него! Цялата в черно! Черни дантелени бикини, черни силиконови чорапи, черен сутиен, черни мрежести ръкавици... а навсякъде... свещи... Мъжът с ококорени очи, изпаднал в шок, едвам промълвява: - Боже мой!!! Какво се е случило? Защо цялата си в черно? Да не се е случило нещо с мама?