Столичен гъзар, истинско дупе, зализано, татуирано и невъзмутимо, по случайност си е останало в сряда вечер в къщи. Към 3.00 часа се звъни на вратата му. Отваря - ослепителна, спираща дъха красавица!!! След 30 секунда стъписване, дупето успява да отвори уста: - Дааа?! Познаваме ли се? - Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето. - Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето. - Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта. - Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!! - Напълно честна съм. Аз съм Смъртта. Тонът на момичето не търпи възражение. - Ееее, така ли изглежда смъртта?! - Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса? - Не, ама... За какво си дошла?! - Е, как?! За теб съм дошла... Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне... - Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти? Следва лаконичен отговор: - Нелепа.
При откриването на София Ленд директорът кани своя колега от Лос Анджелис на посещение. Когато идва го развеждат и той казва:
- Всичко е добре изпипано, но нямате стая на ужасите.
Нашенецът се учудва и го пита каква е тази стая, а американеца му вика:
- Ела с мен и ще ти покажа.
Отива той в Лос Анджелис и влиза в една стая и като почват едни компютърни ефекти, пушеци, да излизат скелети от пода, на българина му излизат ангелите от страх. Когато излиза от стаята вика на американеца:
- Ела пак в България след 3 дена и ще видиш нашата стая.
От което американеца остава чуден. Пристига след 3 дни той и стаята е готова. Влиза той и тръгва по един тесен и тъмен коридор който става по-нисък и по-тесен накрая стига до една врата и я отваря, тогава влиза в една малка стая, в която има един негър, който е с бял костюм, бала брада
като на Азис и държи една свещ. Американеца остава учуден и мълчи, а негъра му казва:
- Изми ли си дупето? - и духва свещта...