По времето на соца пращат мъж в командировка. Настаняват го в обща стая, а там още няколко човека. Те вече пият, пушат, разказват политически вицове. Нашият човек изобщо не може да заспи. Излиза в коридора, а там минава камериерка.
- Как се казвате?
- Петя.
- Петя, явно няма да може да се спи, ето ви пари, моля Ви донесете ми едно кафе.
Влиза вътре и каза:
- Момчета, стига толкова вече. Пияни сте, опушихте всичко, политически вицове разказвате..
Те му теглили една майна. Махнал човека с ръка, навел се към контакта и казал:
- Другарю майор, явно няма да се спи, нека Петя ми донесе едно кафе.
След малко влиза камериерката с кафето, всички се опулват, спират да пият и веднага си лягат. На сутринта се събужда, в стаята няма никой, всичко почистено, камериерката му носи кафе.
- Къде са всички?
- О, още нощес ги прибраха!
- А мен?
- Вас ви оставиха! Шегата за кафето много се хареса на другаря майор
С*ксът е четири вида.
Трагичен - има с кого, има къде, има как, но няма с какво...
Комичен - има с кого, има как, има с какво, но няма къде...
Социалистически - има с кого, има с какво, има къде, но няма как...
Философски - има с кого, има къде, има с какво, има как, но защо???
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство. Чука се и на вратата, застава поет. - Искам да публикувам стихотворение! Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово. - Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта." - Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор. - Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам. На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение. - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал." - Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора. - Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"
Деветте чудеса на социализма.
1. Всички имаха работа.
2. Независимо, че всички имаха работа, никой не работеше.
3. Независимо, че никой не работеше, планът се изпълняваше на 100 процента.
4. Независимо, че планът се изпълняваше на 100 процента, а магазините нищо нямаше.
5. Независимо, че в магазините нищо нямаше, всички имаха всичко.
6. Независимо, че всички имаха всичко, всички крадяха.
7. Независимо, че всички крадяха, стигаше за всички.
8. Независимо, че стигаше за всички, всички бяха недоволни.
9. Независимо, че всички бяха недоволни, всички гласуваха "ЗА".