По времето на соца пращат мъж в командировка. Настаняват го в обща стая, а там още няколко човека. Те вече пият, пушат, разказват политически вицове. Нашият човек изобщо не може да заспи. Излиза в коридора, а там минава камериерка.
- Как се казвате?
- Петя.
- Петя, явно няма да може да се спи, ето ви пари, моля Ви донесете ми едно кафе.
Влиза вътре и каза:
- Момчета, стига толкова вече. Пияни сте, опушихте всичко, политически вицове разказвате..
Те му теглили една майна. Махнал човека с ръка, навел се към контакта и казал:
- Другарю майор, явно няма да се спи, нека Петя ми донесе едно кафе.
След малко влиза камериерката с кафето, всички се опулват, спират да пият и веднага си лягат. На сутринта се събужда, в стаята няма никой, всичко почистено, камериерката му носи кафе.
- Къде са всички?
- О, още нощес ги прибраха!
- А мен?
- Вас ви оставиха! Шегата за кафето много се хареса на другаря майор
Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство. Чука се и на вратата, застава поет. - Искам да публикувам стихотворение! Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово. - Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта." - Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор. - Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам. На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение. - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал." - Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора. - Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"