Лежат си лъвът и лъвицата в саваната и изневиделица пристига заека, скача върху главата на лъва, нанася му пет - шест тупаника и хуква да бяга. Лъвът по никакъв начин не реагирал. Ядосано лъвицата му казва: - Какъв цар на животните си ти, да позволиш на този пикльо такова нещо!?! Лъвът с досада отговаря: - Остави го, малък е, глупав е… След малко зайо пак пристига, започва да налага Царя на животните и отново побягва. Лъвчо отново не реагира. На третия път обаче лъвицата не издържала на наглостта на заека и го подгонила. Минали един хълм, после една долина и накрая се оказали пред една тръба. Зайо минал през нея, но лъвизата се заклещила. Тогава зайо минал зад нея и я оправил по всички възможни начини. След малко лъвицата пристигнала оклюмана, унизена, полегнала кротко до лъва и не обелвала дума. След известно време лъвчо погледнал натъжената си половинка и промълвил: - На тръбата ли та закара мръсника…
Върви си лъва из гората и щом срещне някое животно му изревава и то от страх избягва накъдето му видят очите. Стига до горското езеро и там вижда магарето да пие вода. Приближава се тихо зад него и му изревава силно зад гърба. Магарето никаква реакция. Продължава да пие. Лъва изревал по-силно. Магарето пак нищо. Напънал се лъва да реве с всички сили, магарето отново невъзмутимо продължило да пие вода. Тогава лъва го хванал, обърнал го и му ревнал в лицето.
- Ти 'що не ми обръщаш внимание, бе?
Магарето съвсем спокойно:
- И 'що да го правя?
- Ами аз съм цар.
- Аз откъде да знам, всеки може да каже, че е цар. Трябва да ми го докажеш.
- Как да ти докажа?
- Ами...- започнало магарето с делови тон. - Дай да се изчукаме тук на поляната и който свърши по-бавно, той ще си отстоява принципа.
Лъвът се съгласил, но поискал той да е пръв. Магарето му дало. Лъвът го почнал и след около час свършил. Започнало магарето - час, два, три...
Лъва адски го боляло и взел да си мисли. "Бе то, че магарето спечели, спечели, ами дай да почна да си въртя задника, та по-бързо да свърши, че вече не издържам." Започнал да си върти задника той, а магарето отзад навирило уши и изревало:
- Е-е-е-е, Лъвчо, признавам те - Цар си.
В двореца на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание - да полиже големите и сочни цици на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
- Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
- Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми! - светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена и гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я циците... не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той... естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал по брадичката и мъдро казал:
- Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
- Плати ми, нали обеща.
- Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
- Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби к*ра!
Стар грузинец, бивш музикант-флейтист разказва за тъжния си живот: - Ех, помня свирихме за африкански крал. Много му хареса и заповяда да напълнят инструментите ни със златни монети... Големия тъпан събра 2000 монети, виолончелото - 1000, а моята шибана флейта - нито една! - Ех, помня свирихме за немски крал. Много му хареса и заповяда да напълнят инструментите ни с марки... Големия тъпан събра 3000 марки, виолончелото - 2000, а моята шибана флейта - нито една марка не влезе! - Ех, помня свирихме за руския цар. Въобще не му хареса и заповяда да ни наврат инструментите в г*за... Големия тъпан не влезе, виолончелото - не влезе, а моята шибана флейта ми влезе цялата... до последния си-бемол!
Сподели