Полицай спира натокана кака: - Добър ден госпожо, карате с превишена скорост и не използвате предпазния колан. Ще ви съставя акт! Каката веднага взима нещата в свой ръце: - Добре така е, ама не може ли вместо акт, да измислим нещо друго та да оправим сметката! Полицая се замисля за миг: - А бе може, що да не може. Акта ви е 250 лв., дайте 50 и всичко е ОК! - Ама господин полицай аз имах предвид нещо по така, за 50 лева бих могла да направя доста неприлични неща - нали разбирате!? - А не не, 50 лв. в брой. - Вижте, не се притеснявайте не съм прост*тутка, просто вие сте ми симпатичен. Мога да ви направя такава свирка, че направо ще ви "извадя" от обувките, а защо не и един бърз с*кс на предния капак! - Петдесет в брой или 250 лв. акт! - отговаря полицая твърдо. Мадамата вади петдесетак, плаща и си мисли "Баси тоя или е педал, или е сляп, или аз съм погрозняла от сутринта до сега!" Пали колата и си отпрашва. Полицая свършва смяната, влиза в един бар и поръчва: - Бира за 50 лв! Бармана: - Господине тук бирата не е скъпа, това е доста бира, ще можете ли да я изпиете!? - Бира за 50 лв. ви казах! Бармана налива бирата, нали клиента е цар, и гледа с интерес. Полицая пие първата на екс, поглежда си оная работа - "Като не искаш вече да е*еш - сега ще те скъсам от пикаене!"
Царят изпратил тримата си сина на пътешествие. Вървели те дълго по гори и полета, по планини и долове, накрая се уморили, дощяло им се любов да правят....Гледат пред тях къщурка. Приближават се и виждат пред нея един старец, който седи на стъпалата и плаче.
- Дядо, пусни ни да пренощуваме...
- Не мога, момчета, опасно е. Тази вечер ще дойде ламята. Всяка година тя идва и взима по една девойка от селото. Тази година е ред на моята внучка....
- Абе слушай, ти ни пусни пък за ламята да не те е грижа.
Пуснал ги дядото да спят в плевнята. Настъпила нощта и ламята долетяла.
- Дядка, къде е внучката?
- Аааа, в плевнята е ламичке....
С гръм и трясък ламята се изнесла към плевнята. Минало час, минали два, а на третият старецът плахо открехва вратата на плевнята. Гледа вътре, единият брат държи ламята, вторият и е повдигнал опашката, а третият я чука. Този който я държи, в същото време я гали по главите и й говори:
- Видя ли сега, ма, видя ли, ако вместо три глави имаше три задника, знаеш ли колко отдавна щеше да си си вкъщи...
В двореца на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание - да полиже големите и сочни ц*ци на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
- Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
- Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми - светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена й гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я ц*ците... Не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той... Естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал по брадичката и мъдро казал:
- Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол, ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
- Плати ми, нали обеща.
- Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
- Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби к*а!
В африканската савана, лъвът и лъвицата лежат на слънце. Изведнъж прибягва един заек, прасва един тупаник в ченето на лъва и духва. Лъвът – нула внимание, а лъвицата – в шок.
– Ти цар на животните ли си или какво? Настигни го и го скъсай на две!
– Бе стига бе, голяма работа, малък е още, глупавичък, има комплекси да избива, майната му!
Всичко това се повторило няколко пъти и всеки път – подобен разговор между двамата. При поредния набег от страна на зайчето, лъвицата скокнала и го погнала. Наляво, надясно, през шубраците – голяма гонка. Накрая, заекът се шмугнал в една бетонна тръба, лъвицата - след него, но главата и заседнала. Заекът заобиколил тръбата и на спокойствие "оправил" лъвицата. Измъкнала се тя след два часа мъки и се прибира с подвита опашка, охлузено лице, увиснали уши, тъп поглед.
Лъвът я гледа и ехидно пита:
– Към тръбата ли те замъкна?
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил: - Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден? - Ами това е за утре! И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се: - А бе, Зайо... Какво става? - Лисо... Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина....