Август, жега. Турист, колекционер на произведения на изкуството се шляе из Колхозния пазар във Варна. Купува си сладолед, влиза в една от сенчестите улички и забелязва пред магазин за евтини сувенири проскубано коте да лочи мляко от паничка, която е изключително ценна и скъпа антика. Придава си нехаен вид, влиза в магазина и подхвърля: – Много хубаво коте! Ще ми го продадете ли за... например, 50 лева? Продавача: – Котката ли? Не може! – Хайде, аз живея сам, а това коте ще ми бъде страхотен другар! – 500 лева! – Сериозно ли искате толкова пари? Наглост! Е, съгласен съм, котето ми допадна. Колекционерът вади 500 лева и плаща. – Ще взема и паничката, тя е стара и олющена, но котето е свикнало с нея?! – В никакъв случай! Паничката ми е късмет! От началото на лятото съм продал 38 котки!
Август месец. Малък град в Южна Франция. Ваканционният сезон е в разгара си, но тъй като вали бизнесът е замрял. Всички за в дългове.
За щастие един богат руски турист пристига във фоаето на малкия местен хотел. Поръчва си стая и слага 100 евро на рецепцията, взима ключа и отива да инспектира стаята на горе по стълбите на третия етаж.
Хотелиерът взима банкнотата и се втурва към касапина, на който дължи 100 евро. Касапинът взима парите и бяга при доставчика на месо на едро, за да плати дълга си. Доставчикът на едро се втурва при земеделския производител, за да му върне 100 евро за прасетата, които е взел от него преди време. Фермерът триумфално дава 100 евро на месната прос*итутка, която го обслужва на кредит. Прости*утката бързо отива до хотела, тъй като дължи на хотелиера за използвана стая, в която забавлява клиентите си и слага на тезгяха 100 евро и си тръгва.
В този момент богатият руснак слиза до рецепцията и обявява, че стаята не го задоволява взима 100-те евро и си тръгва.
Не е имало печалба или доходи, но всички вече нямат дългове.Изглежда, че хората в малките градове имат по-оптимистично бъдеще.
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Група френски туристи отиват на сафари в Африка съпровождани от професионален гид и един негър за достоверност. Пътували си те из Африка и не щеш ли се натъкнали на интересна гледка - хипопотам се къпе в блато!? Както следва екскурзовода обяснил, че това е нормално за за тези животни, след което погледнал към негъра който също потвърдил. Минало още време и се натъкнали на още по-потресаваща гледка - лъв яде антилопа!? Ексурзовода както следва обяснил:
- Ами така е уважаеми госпожи и господа, има и такива батални сцени тук, това е лъв, който яде антилопа!
Погледнъл към негъра който също потвърдил:
- Да така е! Това е лъв, който яде антилопа.
Пътували още и още, докъто не щеш ли пред тях се появило равно поле и насред полето (това се случва в Южна Африка) бял земеделец е*е черна негърка подпряна на едно дърво. Гледа екскурзовода и се чуди какво да обясни на туристите, чудил се, чудил се и по едно време изцепил:
- Амии... това което виждате уважаеми е.... това е земеделец, който се мъчи да подпре черното си колело на това дърво.
Обърнал се към негъра, черния се вгледал внимателно и рекъл:
- Абе че е земеделец - земеделец е, ама това там не е ли мойто колело..!?!?
Турист отива в Южна Африка. Решава да отиде на кино. Нарежда се на опашката пред касата, а там - само негри. По едно време един му казва:
- Ама ти май не си тукашен, а?
- Да, защо?
- Тук е ЮАР, момче! Белите не се редят на опашки, направо влизат в салона.
Влязъл туристът направо на партера. Един отгоре му извикал:
- Ей, ама ти май не си оттука, а?
- Да, как разбрахте?
- Че тук никой бял не седи долу. Всички бели са на балкона, долу са негрите.
Качил се нашия горе, филмът започнал. По едно време попитал съседа си:
- Извинете, къде е тоалетната?
- Ей, ама ти май не си оттука, а? Тук няма тоалетни. Всеки пикае през парапета долу, върху главите на негрите.
Срам не срам, събул нашия човек панталоните и започнал да пуска вода на главите на черните. По едно време отдолу се чул гневен вик:
- Ей, да не съм само аз негър тука бе? Че разклати го малко!
Сподели