Отива един тип в публичен дом и казва на мадам.
-Добър ден, искам нещо извр*тено. Да ми бият чикии...
-Добре, качете се на последния етаж, вратата в ляво при Лусил. Тя е най-добрата. Качва се пича, отваря вратата, мадамата страхотна. Черна къдрава коса, сини очи, бедро до сливиците... абе фантазия. Свършва работа момата, пича доволен и оставя бакшиш.
-Страхотна си, как го постигаш? Вика го тя до прозореца и сочи надолу.
-Виждаш ли поршето и майбаха. Те са от чикии. На другия ден отива отново пича при мадам и казва.
-Искам свирка, от Лусил.
-Няма проблем. Знаеш къде е. Качва се горе, Лусил по бельо. Прави му свирка... убиец.
-Върха си, още треперя... Оставя бакшиш, а Лусил го вика до прозореца.
-Виждаш ли ги трите магазина долу. Те са от свирки. На другия ден отива пича, плаща на мадам и казва.
-Качвам се при Лусил. Отваря вратата, застава на колене, вади кутийка от джоба и казва.
-Омъжи се за мен. Каквото поискаш и колкото поискаш, всичко е твое. Момата го вика до прозореца и сочи навън.
-Виждаш ли го тоя град. Ако имах пу*ка, щеше да е мой...
Това е психологичен тест, история на едно момиче.
По време на погребението на майка си, момичето видяло мъж, когото не познавало. Мъжът й се харесал много, тъй като напълно отговарял на представите й за идеалния мъж...
Тя се влюбила в него от пръв поглед.
След няколко дни момичето убило сестра си.
ВЪПРОС: Какви са мотивите на момичето?
ВНИМАНИЕ: Не преминавайте направо на отговора по-надолу, докато не помислите върху въпроса!
***
Отговор: Тя е убила сестра си, защото се е надявала да види същият този мъж на погребението на сестра си.
Този тест е изобретил известен американски психолог, който проверявал сходството в мисленето на хората с мисленето на убийците. Много арестувани серийни убийци са взели участие в този тест и са отговорили правилно.
Ако сте отговорили неправилно - това е добре.
Ако сте отговорили правилно на този въпрос - вие сте психопат.
Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора: "Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг. "Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването е кофти. "Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд. "И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено. "Моби дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава. "Одисей" (Джеймс Джойс) - Дъблин, нещо, нещо, нещо, вмъкнато изречение. "Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички. "Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е. "Уолдън" (Хенри Дейвид Торо) - Мъж седи навън 2 години. Нищо не се случва. "Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му. "Беоулф" (англосаксиноски епос) - Герой убива чудовище. Бла, бла, бла. Дракон убива героя. "Ад" (Данте) - Адът направо избухва.