Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си
с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната ц*ца.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари" На другия ден Иванчо идва с още 500 лева изстискани от татенцето.
Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо.
Иванчо стои на вратата и събира кувертите...
Иванчо се прибира вкъщи след училище. Баща му го пита:
- Абе, идиот с идиот, кажи как върви училището?
- Ами тате, то...
- Кажи бе!
- Мииии... Имам седем двойки за годината...
- КОЛКО?!?!
- Седем...
Бащата адски сърдит:
- И по какво ти е първата двойка?
- Ами по френски...
- Абе, тъпанар с тъпанар, - защо имаш двойка по френски?
- Ми, тате, учителката каза да напишем четири изречения и да си направим извод.
И аз пиша: " 1. Госпожата по френски ходи с господина по български.
2. Г-жата по френски ходи с господина по математика.
3. Г-жата по френски ходи с господина по информатика.
4. Г-жата по френски ходи и с господина по физическо."
Бащата казал:
- Сине, тя е к*рва!
- Ами и аз такъв извод си направих и тя ми написа двойка.
- Айде, прощавам ти за тази двойка. По какво е следващата?
- Амиии по математика...
- Що имаш двойка по математика, бе?
- Тате, оная вика: "Колко е 5 по 6?" и аз викам: "30 ". "Ами колко е 6 по 5?"
Бащата казал:
- Сине, тя си прави таш*ци с тебе!
- И аз така и казах и тя ми написа двойка.
- И тук си бил прав, прощавам ти. По какво е следващата?
- По география.
- Как така бе?
- Тате, ти знаеш ли къде се намира Африка, бе?
- Е*а ли я?
- Ами и аз така й казах и тя ми написа двойка.
- Добре - прощавам ти. По какво е следващата?
- По биология.
- Идиот!!! Как успя бе?
- Тате, даскалицата ни наредила в две редици - едната момичета, а другата момчета.
Момичетата трябва да кажат женски екземпляр, а момчетата - мъжки. И една тъпанарка срещу мене вика: "Муха" и аз викам: "Мухое*ец" и даскалката ми написа двойка...
- Добре, сине, добре. Запазвам хладнокръвие. Казвай за следващата.
- По ЗИП-а по география. Оная вика: "Благоевград, град ли е?" и аз викам: "Не е - село е!" "Е как ще е село, като завършва на -град?" "Ами госпожо, Козлодуй завършва на -уй, ама не е уй, нали?" и тя ми написа двойка.
- Както и да е сине. Нататък?
- По физическо. Тати оня вика: "Дигнете си единия крак, дигнете си другия крак..." "Еее, господине, аз на какво да се крепя?" и той ми написа двойка.
- А последната?
- По музика.
Бащата:
- И по музика ли бе дебил!!!!
Иванчо сърдит:
- Тате след шест двойки как се пее, бе…
Учителят по математика Toнчев изчаква вратата на кабинета да се затвори и след това се обръща към единствения ученик, който седи на втория чин до прозореца:
- Знаеш ли защо те накарах да останеш след часовете, Мишо?
- Не, господин Тончев - отвръща смутено момчето, като потрива с длан късо остриганата си коса.
- Заради това, което те видях да правиш в час. Не отричай - усмихва се дяволито учителят. - Наблюдавам те цял месец. Ти работиш с четири хикса?! Признай си!
- Е, понякога успявам - отвръща Мишо.
- Виждал съм ученици да работят успешно с две неизвестни, някои опитват и с три. Но с четири неизвестни! Това е нещо изключително!
- Може ли да ви призная нещо? - пита момчето.
Учителят по математика се приближава до него, гали го по главата и бащински го подканя:
- Разбира се, моето момче. Слушам те.
- Опитвал съм и с шест хикса и то твърди, господин Тончев.Дори два пъти успешно.
- Ти, ти... Ти си гений! - засиява в усмивка учителят и от вълнение дърпа силно кръпката на лакътя на сакото си.
- Да залагаш на шест равни мача, да познаваш шест хикса! Гений! Мишо, моля ти се, кажи ми поне три хикса за следващия тираж и веднага ти оправям двойката по математика.
В час по български език учителката кара децата да съставят изречение, започващо с буквата К. Става едно момиченце и казва: -Краставицата е зелена. Става Марийка, и казва: -Киселото зеле е вкусно! Става Иванчо, и ухилен декламира: -Кака Кера, кварталната ку*ва, кара Кирчо-Ку*а, към кино "Култура".Какъв *** Кирчо-кат` кремиковски комин… Учителката веднага праща Иванчо при директора.След 10 минути ученикът се връща, и съучениците му го разпитват как е минало всичко.Иванчо казва: -Попита ме защо съм изгонен, аз му разказах, а той ме прекъсна, и каза "Остави тия глупави истории, дай сега тука телефонния номер на кака Кера…"
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: - Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: - Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: - Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: - Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: - Е_ал съм му майката, и утре е ден!"
Имам спомен от преди години. Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната. Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка, хляб има, но опашката не помръдва. Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно, но някой извика:
- Другари, да дадем ред на народните учители. Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха. Ние останахме трогнати от вниманието. Взехме си хляба, благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва:
- Абе, много наивни сте били това даскалите. Вчера на фурната са ви дали ред, защото чакали да свърши студеният хляб. Голяма услуга сте им направили!
Да, ама не беше така. Продавачката, майка на наш ученик, грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Сподели