Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор! - Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно! - Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме. - Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова? - Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Седят три кучета пред кабинета на ветеринаря - немска овчарка, сaнбернар и дог.
Питат овчарката:
- Какво правиш тук?
- Ами бях придружител на слепец, но стопанинът ми беше голям гад - биеше ме, държеше ме гладен и един ден го прекарах през едно кръстовище на червено и един камион го премаза, та сега ме водят да ме убиват с инжекция.
- А ти бе, санбернар?
- Бях куче спасител и една вечер изпих всичкия коняк от буренцето на врата ми, през това време паднала лавина. Умрели 5 човека и сега ме водят за убиване.
Попитали и дога за какво са го довели.
- Бях домашно куче и стопанка ми беше една хубава блондинка. Един път беше в банята и се къпеше при отворена врата. Аз седях отпред и я гледах, изведнъж тя си изпусна сапуна, наведе се да го вземе и тогава не издържах, скокнах и я опънах отзад...
- И сега и тебе ли те чака инжекцията?
- Амии, доведе ме да ми изпилят ноктите.
Студент попаднал под автобус и - умрял. Свестил се на другият свят. В креслото срещу него видял нещо приличащо на човек, но с излизащи от него инфрачервени лъчи.
- Къде съм?
- Ти си в ада,синко. Но не се страхувай, тук е по-хубаво отколкото го описват там на земята. Ти докато беше жив пушеше ли?
Студентът притваря очи.
- Да, пушех.
- Е, значи в понеделник за теб ще бъде празник. У нас това е ден за пушене. Изборът е огромен, от цигари до лули и пури. Пушим всеки понеделник до късна нощ. И майната им на астмата и рака – ти вече си умрял! А не обичаше ли да пиеш?
Студентът отпуска глава:
- Може ли без това?
- Уу! Тогава се готви за празник във вторник! На този ден пием всичко, от сутринта, от бира и леки вина до най – силните напитки. Ти нали вече си умрял? А как беше с наркотиците?
Студентът почервенява:
- Да, имаше !
- Е, какво, ще се веселиш в сряда! У нас това е ден на наркотиците, от най-леките до хероина и тежката синтетика. Каквото искаш прави, не се бой от предозировка – ти вече си умрял! А с жените?
Студентът се оживява:
- А как иначе!
- Ами тогава в четвъртък ще си поживееш. У нас това е ден за с*кс. Работата е в това, че в ада жените са повече от 10 пъти от мъжете и ти ще имаш суперизбор! А за сифилиса не си и помисляй – нали си умрял! А не си ли бил педе*аст?
Студентът се свива:
- Не, ама как…
- Мдааааааа…Тогава в петък за теб ще е ад!
Другите 10 заповеди.
1. Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине.
2. Обичай кревата си като самия себе си.
3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш.
4. Не работи - работата убива.
5. Ако видиш някой да си почива - помогни му.
6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму!
7. Спасението е в хладната сянка - от почивка никой не е умрял.
8. Работата носи болести - недей да умираш млад!
9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай и ще видиш, че ще ти мине!
10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш.
Един гей умрял и отива пред райските порти. Там Господ започнал да му чете досието. По едно време гея духнал листчето, Господ се навел да го вземе и през това време гея хоп и го оправил отзад.
Господ го погленднал, въздъхнал и продължил. Не след дълго гея пак духнал листа. Господ се навел и пак същата работа. Господ се ядосал и му казал:
- Ей, внимавай - още един път ми го направи тоя номер и отиваш в ада!
И пак продължил с досието. След десет минути гея пак го прави тоя номер, Господ го изгледал лошо и се навел да вземе листа. И гея пак го опънал. Господ ядосан го завел в ада и казал на дяволите:
- Тоя гей до 1 седмица да е сварен в най-големия казан и да не е останал и помен от него!!!
След 1 седмица Господ слиза и какво да види, всички дяволи наредени в кръг, по средата гея, а огънят даже не е запален.
Господ:
- Абе вие какво правите бе, аз ви казах да е унищожен до 1 седмица, а вие седите и го гледате!
А един дявол се провикнал:
- Аре като си много отворен, наведи са да запалиш огъня.
През 1980 г. Световната академия на науките решила да направи експеримент - да замрази трима доброволци от различни нации, които да бъдат размразени след 100 години, за да се види дали ще оцелеят. Явили се трима доброволци - от СССР, САЩ и НРБ. Замразили ги.
Точно след сто години световните учени размразили доброволците, които живнали, но не били пуснати веднага в обществото, за да могат предварително да се запознаят с новите реалности. Ето защо ги настанили в хотел и им дали ядене, пиене и вестници. Но на следващата сутрин и тримата били заварени мъртви. Почудили се учените и криминалистите как така са умрели, след като всичко било наред, нямало улики за убийство, нито отрова в храната и напитките, въобще - нищо. И тогава забелязали, че вестниците им били разтворени на страниците за топ-новините с най-едър шрифт. Ето какви били новините: във вестник "Правда": "На полско-китайската граница вчера нямаше инциденти"; в "Ню Йорк Таймс": "Колхозът Ленин в щата Невада изпълни годишния си план с шест месеца предскрочно"; в "Работническо дело": "На Осемдесет и шестия конгрес на БКП за генерален секретар с пълно единодушие беше преизбран другарят Тодор Живков".
Сподели