От неделния конгрес насам "Столетницата" се...

От неделния конгрес насам "Столетницата" се преименува на "Стограмницата".
Преди 1989 г.в Детмаг влиза майка с 6-годишния си син да разгледат какво има.Малкият си харесал някаква играчка,но майка му се мъчи да му обясни,че сега нямат толкова пари.
-Не можем сега, миличко, като вземе заплата тати, тогава ще дойдем пак.
-Знам си аз, пак ще ме излъжеш, а аз нямам с какво да си играя.
-Няма, обещавам! Хайде сега да си ходим и като се приберем, ще си играем заедно.
-Добре, ама на "семейство".
-Добре, добре, на каквото кажеш.
Прибрали се в тях и малкият от вратата още наредил:
-Ти върви в спалнята и ме чакай на леглото съблечена!
Майката се учудила много на това, но нали обещала, пък и била любопитна да види как ще се развият нещата по-нататък.
Пет минути след това тя вече лежала на леглото чисто гола и чакала. В това време в стаята се появил малкият с препасана хавлия на кръста, подпрял се с една ръка на касата на вратата и казал:
-Майка ти и боклук да е.а, само за е...е си мислиш, а не можа да намериш пари да купиш на детето си една играчка!
След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва: - Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския? - Ами каква е разликата? - В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с лайна, а в българския по две. Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад. Бай Ганьо се замислил малко и казал: - Аз съм българин. Патриот. Обичам наште планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад. След един месец се срещат Бай Ганьо и американеца. Решили да споделят впечатления. - Е, как е у вас – пита Бай Ганьо? - Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с лайна и целия ден съм свободен. А у вас как е? - Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или лайната забравят да ги доставят. Или като дойдат, не са достатъчно и не стигат за всички. За мене все не стигат.